Линкольн Чайлд - Трескави сънища

— Ще го направят, можете да сте сигурен! – Хъдсън продължи с истинска страст. – Знам цялата история, Бласт ми я разказа. Каза ми за посещението ви. Веднага след като си заминахте, Бласт отказа операцията с кожи. Не искаше да рискува, беше на телефона минута, след като си тръгнахте от апартамента му.

— Ами „Черната рамка“? Вие ли бяхте този, който ни преследваше?

— Да. Бласт ви насъска към „Черната рамка“. Искаше да я намерите, разбра, че сте достатъчно умен, за да успеете там, където той се е провалил. Беше впечатлен от вас. Но ченгетата ще разберат всичко, ако вече не са го разбрали, за нахълтването ви в онази закусвалня. Повярвайте ми, ако аз изчезна, те ще нахълтат тук с ловджийски кучета.

— Никога няма да ме свържат с Бласт.

— Разбира се, че ще го направят! Бласт ми каза, че сте го обвинили за убийството на съпругата ви. Затънали сте достатъчно дълбоко в разследването.

— Бласт ли уби жена ми?

— Каза, че не бил той, че нямал нищо общо.

— И вие му повярвахте?

Хъдсън говореше колкото бързо можеше, сърцето препускаше болезнено в гърдите му.

— Бласт не беше светец, но не е убиец. Беше хитрец, изнудвач, манипулатор. Но не му стигаше куража да убие някого.

— За разлика от вас. Скривате се в гаража ми с оръжие.

— Не, не! Нямаше да ви нападна, само гледах да направя сделка. Аз съм просто един частен детектив, който се опитва да си изкара прехраната. Трябва да ми повярвате! – Гласът му прегракна от паника.

— Трябва ли? – Пендъргаст дръпна пистолета настрани.

— Можете да станете, господин Хъдсън.

Той се изправи на несигурните си крака. Лицето му беше влажно от сълзи и целият трепереше, но не го беше грижа. Заля го надежда.

— Вие сте малко по-интелигентен, отколкото предполагах. Вместо да ви убия, нека се върнем вътре, да се насладим на шерито и да обсъдим условията на заплащането ви.

Хъдсън се срина на дивана до запалената камина, като се потеше обилно. Чувстваше се изцеден, изтощен, и все пак жив, развълнуван, сякаш бе роден отново и ходеше по земята като нов човек.

Пендъргаст седна на стола си със странна полуусмивка.

— А сега, господин Хъдсън, ако ще работите за мен, трябва да ми кажете всичко. За Бласт, за възложената ви задача.

Хъдсън беше прекалено благодарен, за да говори.

— Бласт ми се обади, след като го посетихте. Наистина го уплашихте с вашите разговори за нелегални кожи. Каза ми, че отлага цялата операция за неопределено време. Каза също, че сте по следите на картината, „Черната рамка“, и че иска от мен да ви следя, така че ако я намерите, да мога да я взема от вас.

Пендъргаст кимна над сплетените си пръсти.

— Както казах, надяваше се да го отведете до „Черната рамка“. Аз ви проследих и видях всичко, каквото направихте в „Папис“. Подгоних ви, но вие избягахте.

Поредно кимване.

— Така че се върнах да докладвам на Бласт, но го намерих мъртъв. Прострелян отблизо. Побеснях. Дължеше ми над пет бона за труд и разноски. Помислих, че вие сте го убил. И реших да ви посетя и да си взема дължимото.

— Уви, не съм убил Бласт. Някой друг го е направил.

Хъдсън кимна, не знаейки дали да вярва, или не.

— А какво знаете за бизнеса на господин Бласт?

— Не много. Както вече казах, той бе въвлечен в нелегална търговия – животински кожи. Но най-важното за него като че ли беше тази „Черна рамка“. Почти се беше побъркал на тази тема.

— А историята на вашия бизнес, господин Хъдсън?

— Навремето бях ченге, но ме тикнаха в глуха линия заради диабет. Не издържах работата на бюро, така че станах частен детектив. Това се случи преди пет години. Свърших много работа за господин Бласт, като предимно проучвах миналото на неговите… бизнес партньори и снабдители. Той беше много предпазлив с кого търгува. Този пазар гъмжи от ченгета под прикритие и от шарлатани. Той търгуваше предимно с някакъв тип на име Виктор.

— Виктор чий?

— Никога не съм чувал фамилията му

Пендъргаст погледна часовника си.

— Време е за вечеря, господин Хъдсън и съжалявам, че не можете да останете.

Хъдсън усети, че също съжалява.

Пендъргаст бръкна в джоба на костюма си и извади малка пачка банкноти.

— Не мога да кажа какво ви дължи Бласт – каза той, – но това е за първите ви два дни работа. Петстотин на ден плюс разходите. Отсега работите без огнестрелно оръжие и само за мен. Ясно ли е?

— Да, сър.

— Има един малък град, Сънфлауър, на запад от блатото Блек Брейк. Искам да намерите карта, да начертаете кръг с радиус петдесет мили около този град и да откриете всички фармацевтични компании и лаборатории за разработване на лекарства в този радиус единадесет години назад. Искам да отидете във всяка от тях, все едно сте изгубил се шофьор. Приближете се колкото се може повече, без да влизате. Не си водете записки, не снимайте, съхранявайте всичко в главата си. Наблюдавайте и ми докладвайте на всеки двадесет и четири часа. Това ще е първата ви задача за изпълнение. Разбрахте ли?