Линкольн Чайлд - Трескави сънища

— Седнете.

Хъдсън предпазливо се отпусна на един стар кожен диван. Пендъргаст се разположи отсреща и погледна часовника си.

— Разполагам наистина само с няколко минути. А сега отново: името ви, ако обичате?

Хъдсън направи усилие да се стегне, да се адаптира към този внезапен и неочакван обрат. Все още можеше да се измъкне.

— Забравете за името. Аз съм частен детектив и работех за Бласт. Това е всичко, което трябва да знаете – и се обзалагам, че е повече от достатъчно.

Пендъргаст отново го изгледа отгоре до долу.

— Знам, че картината е при вас – продължи Хъдсън. – „Черната рамка“. Знам също, че вие убихте Бласт.

— Колко сте умен.

— Бласт ми дължеше много пари. Единственото, което правя, е да си събера дължимото. Плащате ми и забравям всичко, което знам за смъртта на Бласт. Разбирате ли?

— Ясно. Става дума за своего рода шантаж. – Бледото лице на мъжа се разчупи в призрачна усмивка, разкривайки равни бели зъби.

— Само събирам каквото ми дължат. И в същото време ви помагам – ако схващате какво имам предвид.

— Господин Бласт никак не го е бивало да преценява хората.

Несигурен какво би трябвало да означава това, Хъдсън гледаше как Пендъргаст измъкна „Беретата“ от черния си костюм, провери пълнителя и го насочи към него. В същото време прислужникът пристигна със сребърен поднос с две малки чашки, пълни с кафява течност, които той остави на масата една след друга.

— Морис, шерито все пак няма да е необходимо. Ще изведа този господин в блатата, ще го застрелям отзад в главата със собственото му оръжие и ще оставя алигаторите да се справят с доказателствата. Ще се върна навреме за вечеря.

— Както желаете, сър – каза безстрастно икономът, вдигайки питиетата, които току-що бе оставил.

— Не ме занасяйте – каза Хъдсън, чувствайки пристъп на несигурност. Може би беше надценил възможностите си.

Пендъргаст изглежда не го чу. Стана и посочи с оръжието:

— Хайде.

— Не бъдете глупак, никога няма да се измъкнете. Моите хора ме очакват. Знаят къде съм.

— Вашите хора? — Призрачната усмивка се върна. – Я стига, и двамата знаем, че сте на свободна практика и че не сте казал на никого къде отивате тази вечер. Към блатото!

— Почакайте! – Хъдсън усети внезапен пристъп на паника. – Правите грешка.

— Мислите ли, че – след като вече съм убил един човек – не бих бил готов да убия и друг, който е научил за престъплението и сега иска да ме изнудва за пари? Ставайте!

Хъдсън скочи.

— Изслушайте ме, моля ви. Забравете за парите. Просто се опитвах да ви обясня.

— Не са необходими обяснения. Дори не ми казахте името си, за което ви благодаря. Винаги изпитвам угризения, когато си спомням имената на онези, които съм убил.

— Казвам се Хъдсън – каза той бързо. – Франк Хъдсън. Моля ви, не го правете.

Пендъргаст заби цевта на оръжието в него и го избута към вратата. Като зомби, Хъдсън залитна към коридора, мина през входната врата и излезе на верандата. Нощта се изправи пред тях, черна и влажна, изпълнена с крякането на жаби и звъненето на насекоми.

— Не. Господи, не. – Сега вече Хъдсън знаеше, че е направил ужасна грешка.

— Продължавайте да вървите, ако обичате.

Хъдсън усети, че коленете му омекват и се свлече на дъсчения под.

— Моля ви. – По лицето му потекоха сълзи.

— Ще го направя тук тогава. – Той усети дулото да докосва тила му. – Морис ще трябва да изчисти.

— Недейте – простена Хъдсън. Той чу Пендъргаст да запъва ударника на „Беретата“.

— И защо да не го правя?

— Когато изчезна, ченгетата ще намерят колата ми. Достатъчно близко е, и ще дойдат да почукат тук.

— Благодаря. Ще преместя колата ви.

— Но ще оставите следи от вашата ДНК в нея, не можете да го избегнете!

— Морис ще ги махне. Освен това мога да се справя с няколко ченгета.

— Те ще претърсят блатото.

— Както казах, алигаторите ще унищожат трупа ви.

— Щом мислите така, значи не знаете много за труповете. Има начин да бъдат намерени дни, седмици по-късно. Дори в блатата.

— Не и в моето блато, с моите алигатори.

— Алигаторите не могат да накарат човешките кости да изчезнат – те минават през червата и излизат непроменени.

— Познанията ви по биология са впечатляващи.

— Послушайте ме. Ченгетата ще разберат, че съм работил за Бласт, ще свържат Бласт с вас, и мен с вас. Заредих газ с кредитна карта точно на пътя. Повярвайте ми, ще претърсят всичко наоколо.

— И как ще ме свържат с Бласт?