Линкольн Чайлд - Трескави сънища

Обърна се отново към Пендъргаст, вече облечен в характерния си черен костюм.

— Значи смятате, че съпругата ви се е интересувала от болестта на Одюбон. Болест, която по някакъв начин го е превърнала в творчески гений.

— Благодарение на някои непознати неврологични ефекти, да. За човек с нейните интереси, това трябва да е било много ценно фармакологично откритие.

— И тя просто е искала с картината да потвърди тази си теория.

Пендъргаст кимна.

— Тази картина е връзката между ранната, посредствена работа на Одюбон и късното му великолепие. Тя е доказателство за промяната, която е претърпял. Но това съвсем не стига до сърцевината на мистерията в този случай: птиците.

Хейуърд замръзна.

— Птиците?

— Папагалите Каролина. Папагала на Дуейн.

Самата Хейуърд си бе блъскала главата над връзката с болестта на Одюбон, но без полза.

— И?

Пендъргаст отпи от кафето си.

— Сигурен съм, че си имаме работа с разновидност на птичи грип.

— Птичи грип? Имате предвид грип по птиците?

— Това е, убеден съм, болестта, която поваля Одюбон и едва не го убива, и точно тя е причина за разцъфването на таланта му. Симптомите му – висока температура, главоболие, бълнуване, кашлица – всички са свързани с грипа. Грип, без съмнение причинен от дисекцията на папагал Каролина.

— Почакайте, почакайте. Откъде знаете това?

В отговор Пендъргаст се пресегна и взе една изтъркана, подвързана с кожа, книга.

— Това е дневникът на прапрадядо ми Боеций Пендъргаст. Сприятелил се с Одюбон, когато художникът бил още млад. – Отваряйки томчето на една страница, отбелязана с копринен шнур, той намери пасажа, който търсеше, и започна да чете на глас: – Двадесет и първи август. Джей Джей О. прекара вечерта с нас. Беше се занимавал следобеда с дисекция на два папагала Каролина – с чудно оцветени пера, но иначе съвсем обикновен вид. После ги препарира и ги сложи върху парчета от кипарисово дърво. Вечеряхме и след това се разходихме из парка. Той си тръгна към десет и половина. Следващата седмица планира да направи пътуване по течението на реката, където се надява да проведе перспективни проучвания“.

Пендъргаст затвори книгата.

— Одюбон така и не осъществил това пътуване по реката. Защото за седмица развил симптомите, които накрая го отвели в санаториума „Мьоз Сен Клер“.

Хейуърд кимна към дневника.

— Мислите, че съпругата ви е видяла този пасаж?

— Сигурен съм. Защо иначе би откраднала онези папагали Каролина – същите, които Одюбон е дисектирал? Искала е да ги тества за птичи грип. – Той направи пауза. — И е направила дори нещо повече от това да ги тества. Надявала се е да екстрахира от тях живи проби на вируса. Винсънт ми каза, че от папагалите, които съпругата ми откраднала, са останали единствено няколко пера. Утре сутринта ще отида в плантация „Оукли“, ще взема тези останали пера – внимателно – и ще ги изследвам, за да потвърдя подозренията си.

— Но това все още не обяснява как тези папагали са свързани със семейство Дуейн.

— Съвсем просто е. Дуейн са се разболели от същата болест, която хванал Одюбон.

— Кое ви кара да го твърдите?

— Просто има твърде много сходства, капитане. Внезапното разцъфване на талант. Последвано от ментален разпад. Прекалено много сходства – и Хелън го е знаела. Точно затова е отишла да вземе птицата от тях.

— Но когато е взела птицата, семейството все още е било здраво. Не са имали грип.

— Един от дневниците в къщата на Дуейн отбелязва – между другото, – че семейството се разболяло от грипа малко след идването на птицата.

— О, боже!

— И после, доста бързо, те показали признаци на блестящ талант. – Той отново спря. – Хелън е отишла там, за да вземе птицата от семейство Дуейн – сигурен съм в това. За да спре разпространението на болестта по-нататък, може би. И да я изследва, разбира се, да потвърди подозренията си. Обърнете внимание какво е написала Карен Дуейн в дневника си на следващия ден, след като Хелън отнася птицата. Била е с кожени ръкавици и е пъхнала птицата с кафеза й в торба за боклук. Защо? Първоначално предположих, че торбата е била просто за да я скрие. Но Хелън я е използвала всъщност, за да предпази себе си и колата си от заразяване.

— А кожените ръкавици?

— Носела ги е без съмнение, за да скрие медицинските ръкавици отдолу. Опитвала се е да спре разпространението на вируса сред хората. Със сигурност птицата, кафезът и торбата са били изгорени – след като е взела необходимите проби, разбира се.