Линкольн Чайлд - Трескави сънища

Пендъргаст я прегърна с уверена ръка и за миг тя обърна лице към плата на ризата му, отстъпвайки пред емоциите и позволявайки на риданията да я разтърсят. Едва сега – когато видя Вини жив – тя осъзна, че е била на косъм да го загуби.

— Боя се, че ще трябва да излезете — каза хирургът с нисък глас.

Тя се изправи, избърса очите си и пое дълга, пречистваща глътка въздух.

— Все още не е вън от опасност. Сърцето му сериозно е пострадало от травмата. Клапата на аортата трябва да бъде сменена в най-скоро време.

Хейуърд кимна. Тя се освободи от ръката на Пендъргаст и погледна пак към Д’Агоста. След това се обърна.

— Лора – чу го тя да я вика хрипливо.

Обърна се. Той продължаваше да лежи на леглото със затворени очи. Въобразила ли си беше?

Но той помръдна леко и очите му отново се отвориха. Челюстта му се раздвижи, но не излезе звук.

Тя пристъпи напред и се наведе над леглото.

— Не позволявай всичко да отиде напразно.

Имението „Пенумбра“

В голямата камина в библиотеката гореше огън и Лора Хейуърд гледаше как възрастният прислужник Морис сервира кафе след вечерята. Той се промъкваше между мебелите, древна фигура с необикновено безучастно изражение върху набръчканото лице. Тя забеляза, че той се стараеше да не гледа посинялото място върху челюстта на Пендъргаст.

Имението и градината бяха точно каквито си бе представяла, че трябва да бъдат: древни дъбове, покрити с испански мъх, бели портали с колони, избелели предвоенни мебели. Имало дори стар домашен дух, беше я уверил старият прислужник, който обитавал близките мочурища – друго предвидимо клише. Единствената изненада, всъщност, беше състоянието на външна запуснатост на „Пенумбра“. Това бе малко странно – Пендъргаст, предполагаше тя, разполагаше с много пари. Тя отпъди тези мисли, казвайки си, че изобщо не я интересуват Пендъргаст и семейството му.

Преди да си тръгне от болницата предишната нощ, Пендъргаст я бе разпитал за някои подробности по време на посещението й при Констанс Грийн. След това й бе предложил да отседне в „Пенумбра“. Хейуърд бе отказала, избирайки да остане в един хотел близо до болницата. Но следващото й отиване при Д’Агоста на другата сутрин послужи като напомняне за това, което й бе казал хирургът: възстановяването му щеше да бъде бавно и дълго. Тя можеше да си вземе отпуск от работата – това не беше проблем, имаше натрупани толкова много дни, – но идеята да прекара в депресираща хотелска стая седмици наред беше непоносима. Особено защото, по настояване на Пендъргаст, Вини щеше да бъде преместен на безопасно място веднага щом това бе възможно от медицинска гледна точка – и от съображения за сигурност – на нея щеше да й бъде забранено да го посещава. Тази сутрин, при едно кратко идване в съзнание, Вини отново я беше помолил да поеме случая оттам, където той го бе оставил – и да го доведе до край.

И така, когато Пендъргаст изпрати колата си да я вземе след обяда, тя се отписа от хотела и прие поканата му да остане в „Пенумбра“. Не даде съгласието си, че ще помогне, но реши да изслуша подробностите. Някои неща вече знаеше от телефонните обаждания на Вини. Звучеше точно като типично разследване „в стил Пендъргаст“, интуиции и задънени улици, импровизации и противоречиви доказателства, свързани от силно съмнителна полицейска работа.

Но вече в „Пенумбра“, когато Пендъргаст обясни случая – започвайки по време на вечеря и продължавайки докато пиеха кафе – Хейуърд осъзна, че странната история не е лишена от вътрешна логика. Пендъргаст й разказа за идеята-фикс на починалата си съпруга към Одюбон; как двамата с Д’Агоста открили интереса й към папагалите Каролина, „Черната рамка“, изгубения папагал и странната съдба на семейство Дуейн. Той й прочете пасажи от дневника на дъщерята на Дуейн; едно смразяващо спускане към лудостта. Описа й срещата им с Бласт, другия търсач на „Черната рамка“, самият той неотдавна убит – както бил убит и бившият началник на Хелън в „Доктори с крила“, Морис Блеклетър. И накрая й изтълкува серията умозаключения и открития, които бяха довели до намирането на самата „Черна рамка“.

Когато накрая агентът млъкна, Хейуърд се облегна назад в стола си и отпи кафе, като прехвърляше информацията в съзнанието си, търсеше нишки и логични връзки и откриваше съвсем малко такива. Трябваше да бъде свършена огромна работа, за да се запълнят празнотите.

Тя погледна картината, известна като „Черната рамка“. Беше осветена косо от огъня в камината, но все пак можа да различи подробностите: жената на леглото, голата стая, студената бяла голота на нейното тяло. Обезпокоително, меко казано.