Линкольн Чайлд - Трескави сънища

— Станало е между девет и десет вечерта. Престъпникът е използвал лост за разбиване, за да влезе вътре, както може би забелязахте, и е минал през това входно антре в кабинета, където Блеклетър се е занимавал с роботите си.

— Роботи?

— Бил е запален по роботите. Хоби.

— Значи престъпникът е дошъл оттук право в кабинета.

— Така изглежда. Явно е чул, че Блеклетър е тук, и решил да го елиминира, преди да обере къщата.

— Колата на Блеклетър била ли е на алеята?

— Да.

Хейуърд последва Кринг в кабинета. Върху дълга маса бяха натрупани метални и пластмасови части, жици, електрически табла и всякакви странни джунджурии. На пода отдолу се виждаше голямо черно петно, а стената от сиви сгурийни блокчета беше опръскана с кръв и надупчена от сачми. Навсякъде се виждаха маркиращи конуси и стрелки.

Сачми , помисли си тя. Точно като Бласт.

— Използвана е пушка с рязана цев – каза Кринг. – Дванайсеткалиброва, според анализа на пръските и откритите сачми. Двуцевка.

Хейуърд кимна. Тя изследва пода в кабинета: дебел метал със слой твърда звукоизолация, завинтен в него от вътрешната страна. Стените и таванът бяха също добре звукоизолирани. Тя се запита дали Блеклетър е работел на отворена врата или е била затворена. Ако е бил придирчив човек – какъвто изглежда бе случаят, – би трябвало да я е затворил, за да не позволява мръсотията и прахът от кухнята да влизат.

— След застрелването на жертвата – продължи Кринг, – извършителят се е върнал отново в кухнята – открихме петна вторична кръв от отпечатъци от стъпки – и след това е минал по коридора към дневната.

Хейуърд понечи да каже нещо, но прехапа език. Това не беше обир, но не беше добра идея да го изтъква сега.

— Може ли да погледнем в дневната?

— Разбира се. – Кринг я поведе през кухнята към входното антре, след което спряха до дневната. Нищо не беше докоснато; още беше пълна бъркотия. Виждаше се претършуваното бюро с извит, сгъваем капак, разхвърляни писма и снимки, съборени от рафтовете книги, един разцепен с нож диван. В стената на мястото, където са били прикрепени подпорите на липсващия плазмен телевизор, зееше дупка.

Хейуърд забеляза на пода една сребърна антична отварачка за писма с инкрустации от опал върху дръжката, която е била пометена от бюрото. Очите й се плъзнаха по дневната, спирайки се на многобройните малки, майсторски изработени предмети от сребро и злато: пепелници, малки буренца и кутии, чайници, чаени лъжички, подноси, свещници, мастилници и фигурки, всички красиво гравирани. Някои бяха с инкрустирани скъпоценни камъни. Всички бяха сякаш най-безцеремонно съборени със замах на пода.

— Всички тези сребърни и златни предмети – попита тя.

— Има ли нещо откраднато?

— Не знаем.

— Изглежда странно.

— Такива нещо много трудно могат да се укрият, особено пък тук. Нашият крадец най-вероятно е наркоман и просто е търсил нещо, което да продаде, и да си набави бързо дозата.

— Това сребро прилича на колекция.

— Било е. Д-р Блеклетър членуваше в местното историческо общество и даряваше разни неща от време на време. Беше специалист по американско сребро отпреди Гражданската война.

— Откъде е получавал парите си?

— Беше лекар.

— Както разбрах, работел е в „Доктори с крила“, нестопанска организация, която не е разполагала с много пари. Това сребро трябва да струва малко състояние.

— След „Доктори с крила“ той работеше като консултант в различни фармацевтични компании. Има доста такива в този район; те са един от стълбовете на местната икономика.

— Имате ли досие за д-р Блеклетър? Бих искала да го видя.

— В участъка е. Ще ви дам копие, когато свършим тук.

Хейуърд се помая в дневната. Изпитваше неясно чувство на неудовлетворение, сякаш можеше да се извлече повече от сцената на престъплението. Очите й се спряха върху няколко снимки в сребърни рамки, които явно също са били съборени от етажерката.

— Може ли?

— Заповядайте. Имайте предвид, че криминалистите са минали през това място с гъст гребен.

Тя клекна и взе няколко рамки. На тях се виждаха – предположи тя – различни членове на семейството и приятели. Някои бяха очевидно на самия Блеклетър: в Африка, на борда на самолет, по време на ваксинация на местни, застанал пред импровизирана клиника. Имаше няколко снимки, показващи Блеклетър в компанията на привлекателна руса жена, няколко години по-млада от него; на една от снимките той бе обвил ръка около нея.