Линкольн Чайлд - Трескави сънища

— Отлично. – Пендъргаст отново закрачи. – Готов съм за рапорта ви.

Хейуърд накратко преразказа пътуването си до Флорида и Сейнт Францисвил.

— И Бласт, и Блеклетър са били убити с дванайсеткалиброва пушка със скъсена цев. Влязъл е в къщата, убил е жертвите, после напуснал мястото и взел няколко неща, за да изглежда като обир.

— Кои фармацевтични компании е консултирал Блеклетър?

Хейуърд отвори куфарчето си, извади кафяв плик, измъкна от него един лист и му го подаде.

Пендъргаст отиде до нея и го взе.

— Изровихте ли някои от предишните контакти или колеги на Блеклетър?

— Само един – снимка на стара изгора.

— Отлично начало.

— Като заговорихме за Бласт, има нещо, което не разбирам.

Пендъргаст остави снимката настрана.

— Да?

— Ами – съвсем очевидно е, че същият човек, убил Блеклетър, е убил и него. Но защо? Той не е имал нищо общо с този птичи грип, нали?

Пендъргаст поклати глава.

— Не, не е имал. И това е много добър въпрос. Предполагам, че е свързано с разговора, който Хелън някога е провела с Бласт. Бласт ми каза, че когато я попитал за „Черната рамка“ и какви са нейните причини да я иска, тя казала: „Не искам да я притежавам, искам само да я изследвам“. Сега знаем, че Бласт е казвал истината. Но, разбира се, който и да е организирал убийството на жена ми, не е можел да знае какво е било изречено в този разговор. Тя може да му е казала повече – може би много повече. За Одюбон и за птичия грип, например. И ако е така, от съображения за сигурност, Бласт е трябвало да умре. Не е бил голяма риба, но все пак е бил риба.

Хейуърд поклати глава.

— Това е ужасно.

— Наистина ужасно.

В този момент Морис влезе с израз на отвращение върху лицето.

— Господин Хъдсън е тук да ви види, сър.

— Изпрати го да влезе.

Хейуърд гледаше как един нисък, набит мъж с тренчкот, мека шапка и костюм на тънки райета, влезе в стаята с угоднически вид. Той изглеждаше с всеки свой сантиметър като карикатура на частен детектив от черен филм, какъвто очевидно мислеше, че е. Лора се зачуди, че Пендъргаст би могъл да има каквито и да било отношения с такъв тип.

— Надявам се, че не ви прекъсвам – мазно каза карикатурата, наведе глава и свали шапката си.

— Съвсем не, господин Хъдсън. – Тя забеляза, че Пендъргаст не я представи. – Носите ли списъка на фармацевтичните компании, за който ви помолих?

— Да, сър. И посетих всяка една от тях…

— Благодаря. – Пендъргаст взе списъка. – Моля ви, изчакайте в източния салон, където ще приема рапорта ви след малко. – Той кимна към Морис. – Настанете удобно господин Хъдсън с безалкохолна напитка. – Възрастният прислужник изведе мъжа в коридора.

— Какво, по дяволите, извършихте, че го направихте толкова… – Хейуърд търсеше правилната дума. – Смирен?

— Вариант на Стокхолмския синдром. Първо заплашвате живота му, след това с огромно великодушие го спасявате. Бедният човечец направи грешката да се скрие в гаража ми със заредено оръжие в един доста зле замислен опит за шантаж.

Хейуърд потрепера, спомняйки си ясно защо намираше Пендъргастовите методи за толкова отблъскващи.

— Както и да е, сега работи за нас. И първата задача, която му дадох, беше да направи списък на всички фармацевтични компании в радиус от петдесет мили около къщата на семейство Дуейн – по причина, че петдесет мили е най-голямото разстояние, което един избягал папагал би могъл да прелети. Единственото, което остава, е да го сравните с вашия списък от компании, консултирани от Блеклетър. – Пендъргаст вдигна двата листа хартия. Лицето му внезапно доби студен израз. Той свали листовете и очите му срещнаха нейните.

— Имаме съвпадение – каза той. – „Лонджитюд Фармасютикълс“.

Батон Руж

Къщата, в приятно жълта мазилка с бял перваз, се намираше в хубав квартал в покрайнините на Спениш таун в Батон Руж, с малка градина отпред, преливаща от лалета. Лора Хейуърд последва Пендъргаст по тухлената пътека към входната врата. Тя погледна голямата табелка, на която се четеше „ Никакви търговски агенти“. Това не предвещаваше нищо добро и тя се раздразни, че Пендъргаст беше отхвърлил предложението й да се обадят предварително и да си насрочат среща.

Един дребен мъж с рядка коса отвори вратата, поглеждайки ги през кръглите си очила.

— Мога ли да ви помогна?

— Вкъщи ли си е Мери Ан Роблет? – попита Пендъргаст с най-медения си южняшки акцент, раздразвайки Хейуърд още повече. Тя отново си напомни, че не прави това заради него, а заради Вини.