Линкольн Чайлд - Трескави сънища

Мъжът се поколеба.

— За кого да й предам?

— Алойзиъс Пендъргаст и Лора Хейуърд.

Поредно колебание.

— Да не би да сте… някакви религиозни деятели?

— Не, сър – каза Пендъргаст. – Нито пък продаваме нещо. – Той изчака с приятна усмивка на лицето.

Мъжът след моментно колебание извика през рамо:

— Мери Ан? Двама души те търсят. – Той изчака на вратата, но не ги покани да влязат.

Миг по-късно на вратата се появи жизнена жена, закръглена, с едър бюст, сребристата й коса бе с грижливо направена прическа.

— Да?

Пендъргаст се представи още веднъж, като в същото време извади от костюма си значката на агент от ФБР, отвори я пред нея с гладко движение и после я затвори и я върна някъде във вътрешността на черния плат. Хейуърд забеляза още в началото, че вътре в значката бе пъхната сачмата, която тя бе взела от къщата на Блеклетър.

По лицето на Мери Ан Роблет изби червенина.

— Може ли да поговорим с вас насаме, госпожо Роблет?

Тя се развълнува, неспособна да отговори, а червенината й стана още по-плътна.

Мъжът, очевидно съпругът й, се въртеше подозрително отзад.

— Какво има? – попита той. – Кои са тези хора?

— Агенти от ФБР.

— ФБР? ФБР! За какъв дявол са тук? – Той се обърна към тях. – Какво искате?

Пендъргаст заговори.

— Господин Роблет, става въпрос за нещо напълно рутинно, няма защо да се тревожите. Но е конфиденциално. Трябва да поговорим със съпругата ви няколко минути, това е всичко. А сега, госпожо Роблет, може ли все пак да влезем?

Тя отстъпи от вратата, лицето й беше напълно червено.

— Има ли място в къщата, където бихме могли да говорим насаме? – попита Пендъргаст. – Ако нямате нищо против.

Госпожа Роблет възвърна гласа си.

— Можем да отидем в кабинета.

Те я последваха в малка стая с две дебели кресла и диван, с бял килим от стена до стена и огромен плазмен телевизор в дъното. Пендъргаст затвори вратата, докато господин Роблет се въртеше в коридора намръщен. Госпожа Роблет седна важно на дивана, оправяйки подгъва на роклята си. Вместо да заеме един от столовете, Пендъргаст седна до нея на дивана.

— Моите извинения, че ви обезпокоихме – каза той с нисък, приятен глас. – Надяваме се, че няма да отнемем повече от няколко минутки от времето ви.

След известно мълчание жената каза:

— Предполагам, че сте дошли заради… смъртта на Морис Блеклетър.

— Точно така. Откъде знаете?

— Четох за това по вестниците. – Грижливо конструираното й лице вече изглеждаше така, сякаш започва да се разпада.

— Много съжалявам – каза Пендъргаст, като извади малко пакетче кърпички от сакото си и й предложи една. Тя я взе и попи очите си. Правеше героични усилия да се владее.

— Не сме тук, за да ви съдим за миналия ви живот или да разваляме брака ви – продължи Пендъргаст тихо и с благ тон. – Трябва да е трудно да скърбите тайно за някого, с когото преди сте били близки. Нищо, което говорим тук, няма да стигне до съпруга ви.

Тя кимна, попивайки отново очите си.

— Да. Морис беше… беше чудесен мъж – каза тя тихо, после гласът й се промени, стана рязък. – Да свършваме с това.

Хейуърд се размърда неловко. По дяволите Пендъргаст и неговите методи, помисли си тя. Такъв вид разпити трябва да се провеждат в официална обстановка: полицейски участък със записващи уреди.

— Разбира се. Запознахте се с д-р Блеклетър в Африка, нали?

— Да – кимна тя.

— При какви обстоятелства?

— Бях медицинска сестра в Либървилската баптистка мисия в Габон. Намира се в Западна Африка.

— А съпругът ви?

— Беше старши пастор в мисията – каза тя с нисък глас.

— Как се срещнахте с д-р Блеклетър?

— Наистина ли е необходимо? – прошепна жената.

— Да.

— Той ръководеше малка клиника близо до мисията в „Доктори с крила“. Когато избухваше епидемия в западната част на страната, трябваше да лети в саваната, за да ваксинира селяните. Това беше много, много опасна работа и когато се нуждаеше от помощ, понякога и аз отивах с него.

Пендъргаст сложи успокоително ръка върху нейните.

— Кога започнаха отношения помежду ви?

— По средата на първата ни година там. Това трябва да е било преди двайсет и две години.

— А кога завършиха?

Дълга тишина.

— Не са завършвали. – Гласът й секна.

— Разкажете ни за работата му тук, в Щатите, след като е напуснал „Доктори с крила“.

— Морис беше епидемиолог. Много добър епидемиолог. Работеше за доста фармацевтични компании като консултант, помагайки им в създаването и разработването на ваксини и други лекарства.