Линкольн Чайлд - Трескави сънища

— Била ли е сред тях „Лонджитюд Фармасютикълс“?

— Да.

— Някога казвал ли ви е нещо за работата си при тях?

— Пазеше в тайна по-голямата част от консултантската си работа. Имаше много „шт! тихо!“, индустриални тайни и всякакви подобни. Но интересното е, че споменахте тази компания, защото е ставало дума за нея няколко пъти. Повече, отколкото за другите.

— И?

— Работи там около година.

— Кога беше това?

— Може би преди единадесет години. Престана изведнъж. Нещо ставаше там, което не му харесваше. Беше ядосан и уплашен – а, повярвайте ми, Морис не беше от тези, дето лесно се плашат. Спомням си една вечер говореше за изпълнителния директор на компанията. Казваше се Слейд. Чарлс Джей Слейд. Помня как каза, че този човек бил дявол и че знакът за това, че наистина е такъв, била способността му да увлича и други хора във водовъртежа. Това беше думата, която използва, водовъртеж. Спомням си как го изгледах. Морис внезапно спря да говори за „Лонджитюд“ малко след като напусна, и никога вече не го чух да ги споменава.

— После не е ли работил при тях?

— Никога. Компанията банкрутира почти веднага след неговото напускане. За щастие, бяха му платили.

Хейуърд се приведе напред.

— Извинете, че ви прекъсвам, но откъде знаете, че са му платили?

Мери Ан Роблет обърна към нея сивите си очи, влажни и зачервени.

— Той обичаше сребърни изделия. Антики. Отиде и прахоса цяло състояние за една частна колекция, а когато го попитах как си я е позволил, ми каза, че е получил голяма премия от „Лонджитюд“.

— Голяма премия. След година работа. – Пендъргаст помисли малко. – Какво друго каза той за този мъж, Слейд?

Тя се замисли за момент.

— Каза, че бил съсипал една добра компания. Че я разрушил със собствената си безразсъдност и арогантност.

— Срещали ли сте някога Слейд?

— О, не. Никога. Морис и аз никога не сме демонстрирали отношенията си на публично място. Всичко винаги беше… тайно. Чух, че всички се страхували смъртно от Слейд. С изключение на онази Джун.

— Джун?

— Джун Броуди. Изпълнителната секретарка на Слейд.

Пендъргаст помисли известно време. После се обърна към Хейуърд.

— Имате ли други въпроси?

— Намеквал ли е някога д-р Блеклетър какво точно е работил в „Лонджитюд“ или с кого е работил?

— Никога не е говорил за секретни изследвания. Но от време на време е споменавал някои от хората, с които работеше. Обичаше да разказва забавни истории за тях. Чакайте да видя… Паметта ми не е каквато беше. За Джун, разбира се.

— Защо „разбира се“?

— Защото Джун беше толкова важна за Слейд. – Тя направи пауза, отвори уста да каже нещо, после леко се изчерви.

— Да? – притисна я Пендъргаст.

Роблет поклати глава.

След кратка тишина Хейуърд продължи:

— С кого друг е работил д-р Блеклетър в „Лонджитюд“?

— Нека да помисля. Старши вицепрезидентът по научните въпроси, д-р Гордън Грьобел, пред когото Морис директно се отчиташе.

Хейуърд бързо си записа името.

— Нещо по-специално за този д-р Грьобел?

— Ами… Морис няколко пъти каза за него, че е „заблуден“. Заблуден и алчен, ако си спомням правилно. – Тя направи пауза. – Имаше и друг. Един господин Филипс. Денисън Филипс, мисля. Той беше генералният съветник на фирмата.

В малката дневна надвисна тишина. Мери Ан Роблет попи очите си, извади малка кутийка, напудри лицето си, бухна косата си и си сложи червило.

— Животът продължава, както се казва – произнесе тя. – Това ли е всичко?

— Да. – Пендъргаст стана. – Благодаря ви, госпожо Роблет.

Тя не отговори. Последваха я през вратата и излязоха в коридора. Съпругът й беше в кухнята, пиеше кафе. Той скочи и отиде до входната врата, когато ги видя, че се готвят да си тръгнат.

— Добре ли си, скъпа? – попита той, поглеждайки я разтревожено.

— Всичко е наред. Помниш ли онзи мил д-р Блеклетър, който работеше в мисията преди години?

— Блеклетър, летящият доктор? Разбира се, че го помня. Симпатяга.

— Бил е убит в Сейнт Францисвил при обир преди няколко дена. Тези агенти от ФБР разследват случая.

— О, небеса – завъртя глава Роблет, изглеждаше наистина облекчен. – Това е ужасно. Аз дори не знаех, че е живеел в Луизиана. Не се бях сещал за него от години.

— Нито пък аз.

Когато се качиха в Ролса, Хейуърд се обърна към Пендъргаст.

— Това беше изключително добре изпълнено – каза тя.

Пендъргаст наклони глава.

— Щом идва от вас, приемам това за много голям комплимент, капитан Хейуърд.