Линкольн Чайлд - Трескави сънища

Хъдсън беше разбрал. Той чу отварянето на врата и гласове в коридора; някой беше дошъл.

— Да. Благодаря, сър. – Това бяха дори повече пари, отколкото Бласт му беше плащал – и то за такава проста работа. Достатъчно беше дори, че не се бе наложило да ходи до блатото Блек Брейк – беше чул достатъчно мрачни слухове за това място.

Пендъргаст го проследи с поглед до кухненската врата. Хъдсън излезе навън в нощта, изпълнен с безкрайна благодарност й чувство на лоялност към мъжа, който бе пощадил живота му.

Сейнт Францисвил , Луизиана

Лора Хейуърд последва полицейската кола извън града по един извит път, който водеше на юг към река Мисисипи. Струваше й се, че се набива в очи и се чувстваше неловко зад волана на спортното Порше кабриолет на Хелън Пендъргаст, но агентът от ФБР й бе предложил колата на съпругата си толкова любезно, че тя просто нямаше сърце да откаже. Докато шофираше по криволичещия път, потънал в сянката на дъбовите и орехови дървета, съзнанието й я върна назад към първата й работа в полицейския департамент в Ню Орлиънс. Тогава беше само заместник диспечер, но преживяното бе затвърдило желанието й да стане полицай. Това беше преди да се насочи на север към Ню Йорк сити, да кандидатства в колежа за криминално право „Джон Джей“ и след това да започне първата си работа като полицай. За почти петнайсетте години оттогава тя бе изгубила до голяма степен южняшкия си акцент – и бе станала нюйоркчанка до мозъка на костите.

Гледката на Сейнт Францисвил – варосани къщи с дълги веранди и ламаринени покриви, тежкият въздух, изпълнен с благоухания на магнолии – сякаш стопи веднага нюйоркската й черупка. Тя си помисли, че работата й в местната полиция, поне до този момент, вървеше по-добре, отколкото бюрократичното шикалкавене, с което се бе сблъскала във Флорида, опитвайки се да получи информация за убийството на Бласт. Имаше още какво да се каже за аристократичността на Стария Юг.

Полицейската кола зави по една алея и Хейуърд я последва, като паркира до нея. Излезе и видя скромно ранчо с подредени цветни лехи, обрамчени с магнолии.

Двете ченгета, които я бяха ескортирали до къщата на Блеклетър, един сержант от отдел „Убийства“ и един редови полицай, излязоха от своята кола, подръпнаха нагоре коланите си и тръгнаха към нея. Белият, полицай Фийлд, беше рижав като морков, с червендалесто лице и се потеше обилно. Другият, сержант детектив Кринг, се вземаше изключително на сериозно – човек на дълга, който старателно изпълнява задачата си, изписвайки с върховно внимание всяко ченгелче и всяка запетайка над „й“.

Къщата беше измазана с вар, както съседните, спретната и чиста. Полицейската лента за престъпление, отвързана от вятъра, плющеше над поляната и се извиваше около колоните на верандата. Резето на входната врата беше запечатано с оранжева лента за доказателства.

— Капитане – каза Кринг, – искате ли да изследвате местността, или предпочитате да влезете вътре?

— Вътре, ако обичате.

Тя ги последва към верандата. Пристигането й в полицейския участък на Сейнт Францисвил, без да бъде съобщено, трябва да беше голямо събитие, и със сигурност първоначално не е било прието положително. Не ще да са били особено щастливи да видят капитан от НПУ – още по-малко пък жена! – да идва с бляскава кола, за да провери местно убийство, без предупреждение или отличителни полицейски символи, или поне любезно телефонно обаждане откъм север. Но Хейуърд беше успяла да успокои подозрителността им с приятелско бъбрене за времето на работата си в Ню Орлиънс и много скоро те започнаха да се държат като стари другари. Или поне тя се надяваше така.

— Ще направим един оглед. – Кринг продължи и спря до вратата. Извади джобно ножче и преряза лепенката. Освободена, вратата се залюля и се отвори, ключалката й беше счупена.

— Какво е това? – попита Хейуърд, посочвайки една смачкана картонена кутия, захвърлена зад вратата.

— Сцената на престъплението вече е напълно обработена – каза Кринг. – Това е ненужно.

— Добре.

— Случаят наистина беше съвършено ясен – обяви Кринг, когато влязоха вътре. Къщата излъчваше дъх на застоял, леко спарен въздух.

— В какъв смисъл ясен? – попита Хейуърд.

— Обирът е завършил лошо.

— Откъде знаете?

— Къщата беше обърната с главата надолу, взета е електроника – плазмен телевизор, няколко компютъра, стерео-уредба. Сама ще видите.

— Благодаря.