Линкольн Чайлд - Трескави сънища

— Много добре, сър.

— Можете да ни очаквате по някое време утре вечер. Ако се наложи да закъснеем още, ще ви се обадя.

— Разбрах. – Морис направи пауза за момент. – Къде отивате, сър?

— Малфурш. Малко градче край блатото Блек Брейк.

— Много добре, сър. Лек път.

— Благодаря ви, Морис. Ще се видим утре.

Линията прекъсна и Морис остави слушалката. Спря за момент, загледан в нея, като мислеше. После я вдигна отново и набра един номер.

Телефонът звънна няколко пъти, преди един мъжки глас да отговори.

— Ало? – каза Морис. – Господин Джъдсън, сър?

Гласът в другия край отговори утвърдително.

— Обажда се Морис от плантация „Пенумбра“. Добре съм, благодаря. Да. Да, току-що се чух с него. Те тръгват към блатото Блек Брейк. В един град на име Малфурш. При положение, че се безпокоите за него, помислих си, че ще искате да знаете. Не, не каза защо. Да. Много добре, сър. Пак заповядайте. Лека нощ.

Той отново остави слушалката, после отиде в дъното на къщата и затвори кухненската врата, както му беше наредено. След един последен поглед се върна в главния коридор и се изкачи по стълбите към втория етаж. Нямаше по-нататъшни прекъсвания.

Малфурш , Мисисипи

Майк Вентура се изкачи към прогнилите докове от външната страна на „Тайни’с Бейт енд Бар“. Беше уродлива, разнебитена дървена постройка, стърчаща на колове, и Вентура можеше да чуе звуците на кънтри музика, крясъци и дрезгави смехове, носещи се над водата.

Той вкара плоскодънната си лодка за риболов на костур в един от няколкото празни хелинга, изключи двигателя, изскочи и я върза. Беше полунощ и „Тайни’с“ се тресеше, доковете бяха пълни с всевъзможни водни съдове, от скъпи „БасКетс“ до отвратителни шперплатови лодчици. Малфурш, помисли си той, може и да беше скапан град, но тук все още знаеха какво значи да си прекараш добре. Той облиза устни, мислейки си, че една ледена и един шот „Джак Даниълс“ винаги са били първият закон в бизнеса – преди истинският бизнес да е започнал.

Едва преминал през вратите, бе нападнат от звуците и миризмите на „Тайни’с“: оглушителната музика, бирата, неонът, дървените стърготини, влагата и дъхът на блатото, проникващ изпод пилоните отдолу. Щандът с храните от ляво и барът от дясно бяха част от същото хамбарообразно пространство. Предвид късния час лампите бяха угасени на щанда за стръв, където големи хладилници и туби пазеха асортимента от жива примамка, с които „Тайни’с“ толкова се славеше: пълзящи гадини, омари, пиявици, червеи, мицел и какво ли още не.

Вентура се придвижи до бара и веднага самият Тайни, барман и собственик – огромна и тлъста човешка планина – плесна долу една халба „Къърс“ със залепнали към вътрешната й страна кубчета лед, последвана веднага от едно двойно „Джак Даниълс“.

Вентура кимна в знак на благодарност и вдигна уискито, гаврътна го и го прокара с глътка „Къърс“.

Майната му, какво като не беше точно онова, дето му е предписал докторът. Беше прекарал в блатото прекалено дълго. Когато изпи бирата си, той огледа старата дупка с изненадващо чувство на привързаност. Това бе едно от последните места, където не се налагаше да гледа надрусани, педерасти или янки. Всички бяха бели и не беше нужно човек да се обяснява, всички наоколо се познаваха, така си беше от памтивека, така и щеше да бъде винаги, амин.

Стената зад бара беше окичена със стотици картички, снимки на дървари с брадви, и по-скорошни снимки на риби и лодки, струпан на куп улов, подписани доларови банкноти, въздушна гледка на Малфурш от дните, когато е бил процъфтяващ център за всичко – от дървосекачи на кипариси, до ловци на крокодили. От времената, когато всеки е имал сносна лодка и пикап, и къща, която наистина е струвала нещо. Преди ония да превърнат половината блата в мъртва зона.

В проклета, шибана пустош.

Вентура пресуши бирата и преди дори да е успял да помоли, пред него издрънча втора халба, заедно с нова чаша „Джак Даниълс“. Тайни го познаваше добре. Но вместо да се залови за нея веднага, Вентура обмисли неотложния бизнес в момента. Щеше да се наслаждава, а и да направи големи пари от това – и то без да си изцапа ръцете. Очите му се отклониха към многобройните антиприродозащитнически лозунги, окачени на стената: „Сиера клуб, пръждосай се по дяволите“, „Подкрепете блатата – нахранете алигаторите с природозащитници“ и така нататък. Със сигурност това беше добър план.

Той се наведе над бара и направи знак към собственика.