Линкольн Чайлд - Трескави сънища

Фелдър гледа дълго гравюрата. После много бавно затвори вестника със замислено, сериозно изражение.

„ Калтроп“, Луизиана

Проехтя бърза серия от изстрели, когато Хейуърд се хвърли встрани, мигновено последвани от тътена на пушката. Тя падна тежко на земята, усещайки последиците от облака сачми, който избухна покрай нея. Изтърколи се, като извади междувременно оръжието си. Но фалшивият доктор вече се беше обърнал и тичаше към паркинга, а бялата престилка се развяваше след него. Тя чу още изстрели и скриптене на гуми, когато един Ролс ройс влетя в паркинга. Видя Пендъргаст, който се беше подал от прозореца на шофьорското място, да стреля с пистолета си като каубой от галопиращ кон.

С писък на спирачки Ролсът нахлу в алеята. Още не спрял, Пендъргаст изскочи от колата и изтича към нея.

— Добре съм! – каза тя, като се опитваше да се изправи. – Добре съм , по дяволите! Вижте – той бяга!

Докато говореше, тя чу да се запалва невидим двигател на паркинга. Една кола се отдалечи със скърцане на гуми и скоро червените светлини на стоповете изчезнаха от алеята.

Агентът й помогна да стане.

— Няма време. Последвайте ме.

Той мина през двойната врата и двамата изтичаха покрай създалата се вече сцена на нарастваща паника и тревога: един охранител се беше навел зад бюрото си и викаше по телефона, рецепционистът и няколко служители лежаха проснати по очи на пода. Без да им обръща внимание, Пендъргаст щурмува другата двойна врата и хвана първия лекар, когото срещнаха.

— Кодът в три двайсет и три – каза той, показвайки значката си. – Било е опит за убийство. Пациентът е бил инжектиран с някакво лекарство.

Докторът, почти без да мигне, произнесе:

— Ясно. Да вървим.

Тримата изтичаха по стъпалата към стаята на Д’Агоста. Вътре група лекари и сестри работеха съсредоточено и почти безмълвно. Мигаха лампички, чуваха се тихи аларми. Д’Агоста лежеше в леглото неподвижен.

Лекарят влезе спокойно в стаята.

— Моля всички за внимание. Пациентът е бил инжектиран с лекарство, което е трябвало да го убие.

Една от сестрите вдигна глава.

— Но… как…?

Лекарят я прекъсна с жест.

— Въпросът е: кое лекарство предизвиква същите тези симптоми ?

Последва врява, разгорещена дискусия, размахаха се таблици и статистически данни. Докторът се обърна към Пендъргаст и Хейуърд.

— Тук няма какво повече да правите. Ако обичате, изчакайте отвън.

— Искам да изчакам тук – каза Хейуърд.

— Напълно невъзможно. Съжалявам.

Хейуърд се обърна и в този момент се включи друга аларма; тя видя електрокардиограмата на монитора да преминава в права черта.

— О, боже! – избухна тя. – Моля ви, позволете ми да остана тук, моля ви…

Вратата се затвори решително и Пендъргаст я отведе встрани.

Чакалнята беше малка и стерилна, с пластмасови столове и един-единствен прозорец, който гледаше навън в нощта. Хейуърд застана до него, втренчила невиждащи очи в черния правоъгълник. Умът й работеше трескаво, но не стигаше до никъде, като повреден мотор. Устата й беше суха, ръцете й трепереха. По бузата й се отрони сълза – от безсилие и ярост.

Тя усети ръката на Пендъргаст върху рамото си. Отстрани я и се дръпна.

— Капитане? – долетя тих глас. – Може ли да ви напомня, че тук е имало опит за убийство – срещу лейтенант Д’Агоста. Както и срещу вас.

Хладният глас проби мъглата на яростта й. Тя тръсна глава.

— Вървете по дяволите и ме оставете на мира!

— Трябва да започнете да мислите по този проблем като полицай. Нуждая се от помощта ви, и то сега.

— Повече не ме интересуват проблемите ви.

— За съжаление, това вече не е мой проблем.

Тя преглътна, взирайки се в тъмнината, стиснала юмруци.

— Ако той умре…

Студеният, почти хипнотизиращ глас продължи;

— Това не е в нашите ръце. Искам да ме слушате внимателно. Искам от вас за момент да бъдете капитан Хейуърд, а не Лора Хейуърд. Има нещо важно, което трябва да обсъдим. Веднага.

Тя затвори очи, чувстваше се вцепенена до мозъка на костите си. Нямаше енергията дори да му откаже.

— Изглежда – каза Пендъргаст, – че имаме работа с убиец, който също така е и лекар.

Тя стисна още по-силно очите си. Беше уморена от всичко, уморена от живота. Ако Вини умреше… Опита се да изхвърли тази мисъл от съзнанието си.

— Бяха взети изключителни мерки за запазване в тайна местоположението на Винсънт. Както изглежда, евентуалният убиец е имал специален достъп до картоните на пациентите, медицинските доставки и фармацевтичните регистри. Съществуват само две възможности. Първата е, че той или тя са членове на екипа, който по настоящем лекува Винсънт, но това би било крайно невероятно съвпадение: те всички са били грижливо проверени. Другата възможност – и онази, която според мен е реалната в случая – е, че Винсънт е бил открит след проследяване на свинската сърдечна клапа, използвана за последната му операция. Нападателят му може дори да е кардиохирург.