Линкольн Чайлд - Трескави сънища

Хейуърд вече виждаше болницата в края на дългата права алея – триетажна сграда, която светеше в нощта, разположена в средата на широка, издигаща се поляна, многобройните й прозорци се отразяваха във водите на близкото езеро. Тя ускори, пътят се спусна надолу, за да прекоси един поток, после отново се изкачи. Когато стигна до входа, тя рязко намали скоростта, влезе в последния завой преди паркинга и гумите меко изскърцаха по влажния асфалт.

Спря на най-близкото свободно място, отвори вратата и изскочи. Прекоси паркинга на бегом и стигна до покритата алея към входната врата. Веднага видя един лекар, застанал отстрани на алеята между осветените пространства от лампите, който държеше клипборд. Хирургическата маска още стоеше на лицето му – сигурно току-що бе излязъл от операция.

— Капитан Хейуърд? – попита докторът.

Тя се обърна към него, разтревожена при мисълта, че може би чака нея.

— Да, как е той?

— Ще се оправи – дойде леко заглушеният отговор. Докторът небрежно спусна клипборда в една ръка, докато бъркаше под бялата си престилка с другата.

— Слава богу – започна тя и в този момент видя пушката.

Ню Йорк сити

Д-р Джон Фелдър изкачи широките каменни стъпала на главния филиал на Нюйоркската обществена библиотека. Зад него вечерният трафик на Пето авеню представляваше нестроен хор от клаксони и пухтящи двигатели. Той спря за момент между големите каменни лъвове, Пейшънс и Фортитюд [31] Търпение и Сила на духа, твърдост. – Б.пр. , за да погледне часовника си и да оправи тънката кафява папка, която бе пъхнал под мишница. След това тръгна към месинговите врати в горния край на стъпалата.

— Съжалявам, сър – каза пазачът, заставайки пред него.

— Библиотеката вече е затворена.

Фелдър извади документите от градската управа и ги показа на мъжа.

— Много добре, сър – кимна пазачът и се дръпна почтително от вратата.

— Подадох заявка за някои изследователски материали – каза Фелдър. – Беше ми казано, че са готови за проучване.

— Можете да се осведомите в Общия отдел за изследвания – отвърна пазачът. – Стая 315.

— Благодаря.

Обувките му отекнаха по пода, когато премина през просторната и ехтяща зала. Беше почти осем вечерта и пещерообразното пространство беше пусто, с изключение на един втори пазач в приемната, който отново провери документите му и посочи към широкото стълбище. Фелдър изкачи мраморните стъпала бавно и замислено. Стигайки на третия етаж, той тръгна по коридора към входа на стая 315.

Стая 315 не беше точната дума за това място. С дължината на почти две градски пресечки, главната читалня се издигаше на петнайсет метра към таваните в стил рококо, покрити със стенописи. Елегантни полилеи висяха над сякаш безкрайни редици от дълги дъбови маси, все още снабдени с оригиналните бронзови лампи. Тук-там и други читатели с допуск в извънработно време седяха на масите, вперили очи в книгите, или тихо потракваха на лаптопите си. Макар покрай стените да стояха подредени стотици томове, те бяха само капка в библиотечното море: на подземното ниво под краката му, както и под зелената повърхност на съседния Брайънт парк, се съхраняваха още шест милиона тома.

Но Фелдър не беше дошъл тук да гледа книги. Бе дошъл за пълното библиотечно течение на сбирката от изследователски материали по генеалогия.

Отиде до пункта за заявки, който разделяше помещението, самият той изработен от орнаментирано дърво и голям колкото къща в предградията. След кратка размяна на реплики, му бе посочена една библиотечна количка, пълна със счетоводни книги и папки. Той я закара до най-близката маса, после седна и започна да разполага материалите върху лакираната дървена повърхност. Те бяха потъмнели и покрити с кафяви петна от годините, но все пак безукорно чисти. Различните документи и комплекти досиета имаха едно общо нещо: бяха датирани от 1870-та до 1880-та и документираха района на Манхатън, в който Констанс Грийн твърдеше, че е израснала.

Дори след присъдата Фелдър не преставаше да мисли за историята на младата жена. Беше абсурдно, разбира се — бълнувания на някой, който напълно е изгубил връзка с реалността. Класически случай на дефинирана самоизмама: психотично разстройство, неспецифицирано.

А и Констанс Грийн не се държеше като типичната личност, напълно загубила връзка с реалността. Имаше нещо в нея, което го объркваше – не, интригуваше.