Линкольн Чайлд - Трескави сънища

— Ръкописната бележка очевидно е на Джун Броуди, секретарката на Слейд. Онази, която извършва самоубийство от моста „Арчър“ седмица, след като Слейд умира. Освен това тази бележка, надраскана върху заявката, предполага, че тя не се е самоубила.

— Как, по дяволите, можете да го кажете?

— Случайно имам фотокопие на предсмъртната бележка от досието й в Статистиката, оставена в колата й точно преди тя да се хвърли от моста. – Пендъргаст извади лист хартия от джоба на сакото си и Хейуърд го разгъна. – Сравнете почерка с този на парчето, което току-що открихме: една съвсем рутинна бележка, нахвърляна в офиса й. Много любопитно.

Хейуърд забоде очи в едната, после в другата, като се връщаше отново и отново.

— Но почеркът е съвсем същият.

— Точно това, скъпи ми капитане, е толкова любопитно. – И той пъхна листа обратно в джоба си.

Слънцето бе засенено от завеса мръсни облаци по времето, когато Лора Хейуърд стигна до малката магистрала, излизаща от Ита Бена, и водеща на изток към междущатското шосе. Според нейния GPS обратният път до „Пенумбра“ щеше да отнеме четири и половина часа; щеше да е там преди полунощ. Пендъргаст й беше казал, че до късно ще остане навън. Щеше да се опита да изрови още нещо за Джун Броуди.

Шосето беше дълго и празно. Тя усети, че й се доспива и отвори прозореца, пускайки струя влажен въздух в купето. Колата се изпълни с мирис на нощ и мокра пръст. В следващия град трябваше да спре да си вземе кафе и сандвич. Или може би джолан. Не беше яла от сутринта.

Клетъчният й телефон иззвъня и тя го извади от джоба си.

— Ало?

— Капитан Хейуърд? Обажда се д-р Фоерман от болницата „Калтроп“.

Хейуърд мигновено изстина от сериозната нотка в гласа му.

— Съжалявам, че ви безпокоя вечерта, но се боя, че се налагаше. Състоянието на господин Д’Агоста внезапно се влоши.

Тя преглътна.

— Какво искате да кажете?

— Правим изследвания, но може би ще излезе, че е получил рядък вид анафилактичен шок, свързан със свинската клапа в сърцето му. – Той направи пауза. – За да съм честен, положението изглежда сериозно. Ние… помислихме си, че трябва да ви уведомим.

Хейуърд известно време не бе в състояние да говори. Тя намали, отби встрани от пътя и колата хлътна в мекия банкет.

— Капитан Хейуърд?

— Тук съм. – Тя набра „Калтроп, Ел Ей“ в GPS-a си с треперещи пръсти. – Един момент. – GPS-ът изчисли времето, което щеше да й отнеме шофирането от сегашното й местоположение до „Калтроп“. – След два часа съм при вас. Може би дори по-малко.

— Ще ви чакаме.

Тя затвори телефона и го пусна на пасажерската седалка. Пое си дълбока, накъсана глътка въздух. И после – съвсем неочаквано – изстреля буика и завъртя волана силно на обратния завой, изхвърляйки камъчета зад колата; задницата се залюля на магистралата със скърцане на гуми.

Джъдсън Естерхази мина през двойните стъклени врати и излезе в топлия нощен въздух, с ръце в джобовете на бялата си докторска престилка; пое си дълбоко въздух. От удобната си позиция в покрития вход на главното фоайе на болницата огледа паркинга. Ярко осветен от натриеви лампи, той минаваше около главния вход и се спускаше от едната страна на малката болница; три четвърти от него беше празна. Една тиха, спокойна вечер в болница „Калтроп“.

Джъдсън насочи вниманието си към тревните площи. Зад паркинга се простираше равна ливада, която се спускаше към малко езеро. В далечния край на болницата имаше парк с пръснати из него групички дървета тупело. Между тях се виеше пътека, отстрани на която на стратегически места имаше гранитни пейки.

Естерхази прекоси паркинга, стигна до края на малкия парк и седна на една пейка; всеки би го взел за пациент или лекар, излязъл за малко на чист въздух. Той лениво зачете имената, изрязани в пейката.

До този момент всичко вървеше по план. Наистина, оказа се много трудно да намери Д’Агоста: Пендъргаст някак си бе успял да му създаде нова идентичност, заедно с фалшиви медицински картони, свидетелство за раждане, всичко. Ако не беше Джъдсъновият достъп до частни фармацевтични регистри, може би никога нямаше да открие лейтенанта. В края на краищата именно свинската клапа се оказа необходимата следа. Той знаеше, че Д’Агоста е бил преместен в кардиологично отделение заради ранено сърце. Предварителният преглед бе показал, че е засегната клапата на аортата му. Нещастникът би трябвало да умре, но когато оцеля въпреки всичко, Джъдсън се досети, че той явно е получил свинска клапа.