Линкольн Чайлд - Трескави сънища

Хейуърд погледна Пендъргаст. Лицето му беше неразгадаемо, сребристите му очи – скрити под веждите.

— Определено би било добро начало – каза тя.

Той се наведе над бюрото си и натисна един бутон.

— Госпожице Фармър, моля ви, напишете едно писмо от мое име, даващо на тези двама души пълен, абсолютен и неограничен достъп до всички лаборатории на „Лонджитюд Фармасютикълс“, с инструкции служителите да отговарят на всичките им въпроси изчерпателно и правдиво, и да ги допуснат дори до най-деликатните области и документи.

Той натисна бутона и вдигна поглед.

— Надявам се да ви видя да напускате сградата колкото е възможно по-скоро.

Пендъргаст се обади след дългата тишина.

— Ще видим.

Докато стигнат до далечния край на двора на „Лонджитюд Фармасютикълс“, Хейуърд се почувства изтощена. Далкист беше сдържал думата си: бяха получили достъп до всичко – лаборатории, офиси, архиви. Бяха допуснати да минат дори през отдавна затворените сгради, потънали в боклуци. Никой не ги придружи, нито пък охраната им създаде затруднения; беше им дадена пълна свобода.

И не откриха абсолютно нищо. С изключение на няколко нискостоящи служители, никой в лабораторията не бе останал от времето преди фалита. В архивите на компанията, които стигаха десетилетия назад, не се споменаваше за никакъв проект върху птичи грип. Всичко изглеждаше от ясно по-ясно.

Което направи Хейуърд подозрителна. От практиката си бе научила, че всички – дори най-честните хора – имаха нещо за криене.

Тя погледна към Пендъргаст, докато вървяха по коридора на последната затворена сграда. Не можеше да разчете мислите му по студеното алабастрово лице.

Излязоха през отсрещната врата – пожарен изход, – която простена, когато я отвориха. Тя ги изведе на разбита циментова площадка и неравна поляна. Отдясно лежеше тясно езеро, изоставен блатист ръкав, заобиколен от плешиви кипарисови дървета, обрасли с испански мъх. Право напред през гъстите храсталаци Хейуърд можа да види тухлена стена, покрита с увивни растения, а зад нея – стърчаща, изгорена развалина, скрита в далечния край на двора, заобиколена от трите страни с тъмната непристъпност на блатото Блек Брейк. Зад развалината един кей, изгорял и разрушен, с редица от не повече от няколко пилона, пропадаше в тъмните води на блатото.

Заваля ситен дъждец и тревата скоро се намокри; ниско по небето се търкаляха зловещи облаци.

— Забравих си чадъра – каза Хейуърд, поглеждайки унилите влажни дървета.

Пендъргаст, който се взираше по посока на кея и блатото, бръкна в сакото си. О, не , помисли си тя, само не ми казвайте, че в него има и чадър. Но вместо чадър агентът измъкна малък пакет, съдържащ прозрачни найлонови дъждобрани, един за нея и един за него самия.

За няколко минути прецапаха през поляната към оплетените останки на стара ограда от мрежа, завършваща отгоре с тел. Вратата на оградата, разкривена и счупена, лежеше на земята и те се провряха през една тясна дупка. Оттатък се намираха руините на изгорялата сграда. И тя беше от жълти тухли, като останалите, но покривът бе рухнал, големи овъглени греди стърчаха към небето, рамките на вратите и прозорците представляваха черни дупки с обгорени следи отгоре. Широки килими от кудзу [30] Многогодишно пълзящо и увивно растение, разпространено в югоизточните райони на САЩ, което се използва за стабилизиране на ронливи почви, както и за храна и фураж на едър рогат добитък. – Б.пр. пълзяха по стените и покриваха всички останали повърхности.

Хейуърд последва Пендъргаст през един разбит вход. Детективът спря да изследва лежащата на пода врата, както и самата рамка, а после клекна и започна да си играе с ключалката с някакви шперцове.

— Интересно – каза той, като се изправи.

Подът беше осеян с парченца дърво, а таванът горе отчасти бе хлътнал навътре, позволявайки на слабата светлина да проникне във вътрешността. Няколко лястовици изпърхаха в тъмнината и отлетяха с тревожни крясъци. Миризма на влага обгръщаше всичко. От черните греди капеше вода и образуваше локви по облицования някога с плочки под.

Пендъргаст измъкна малко фенерче от джоба си и освети наоколо. Движеха се във вътрешността, стъпвайки предпазливо по останки; тънкият лъч на фенерчето играеше насам-натам. Преминаха през един сводест вход и продължиха по стар коридор с обгорени стаи от двете страни. На пода се бяха смесили разтопено стъкло и алуминий, заедно с обгорена пластмаса и металните скелети на мебелите.