Линкольн Чайлд - Трескави сънища

— Това е частен офис! – каза секретарката.

— Разбрах, че сте полицаи – каза Далкист. – А сега, ако имате съдебна заповед, бих искал да я видя.

— Нямаме съдебна заповед – отвърна Хейуърд. – Надявахме се да говорим с вас неофициално. В случай, обаче, че е толкова необходимо, ще отидем да вземем.

Колебание.

— Ако знаех за какво се отнася, може да се окаже, че не е необходимо.

Хейуърд се обърна към Пендъргаст.

— Специален агент Пендъргаст, може би господин Далкист е прав и все пак трябва да вземем съдебна заповед. По правилата, както казвам винаги.

— Може би наистина е уместно при това положение, капитан Хейуърд. Разбира се, може да се извади съдебна заповед.

Далкист въздъхна.

— Заповядайте, седнете. Госпожице Фармър, ще се справя, благодаря ви. Моля ви, затворете вратата на излизане.

Секретарката си тръгна, но нито Хейуърд, нито Пендъргаст седнаха.

— А сега, каква е тази работа с птичия грип? – попита Далкист и по лицето му изби червенина. Хейуърд се взираше, но не можа да види проблясък на знание във враждебните му сини очи.

— Тук изобщо не работим по птичи грип – продължи Далкист, като отстъпи назад и се върна зад бюрото си. – Ние сме малка фармацевтична изследователска компания с няколко продукта за лечение на определени колагенови заболявания – това е всичко.

— Преди тринайсет години – каза Хейуърд, – „Лонджитюд“ е провела незаконен изследователски проект, свързан с птичия грип.

— Незаконен? Как така?

— Били са нарушени процедурите за безопасност. Една болна птица е избягала от лабораторията и е заразила местно семейство. Всички умрели, а от „Лонджитюд“ покрили цялата история – както и, предполага се, няколко убийства.

Дълга тишина.

— Това е чудовищно обвинение. Не знам нищо по въпроса. „Лонджитюд“ преживя банкрут преди десет години. Пълна реорганизация. Никой от онова време не е останал да работи тук. Старият управленски екип си замина; намаляхме и сега сме се концентрирали върху няколко същностни продукта.

— Същностни продукти? Какви например?

— Главно лекарства за дерматомиозити и полимиозити. Ние сме малки и фокусирани. Никога не съм чувал тук някога да се е правило каквото и да било, свързано с птичи грип.

— Никой ли не е останал от онова време?

— Никой, доколкото знам. Имахме разрушителен пожар, в който загина бившият изпълнителен директор и цялата лаборатория беше затворена месеци наред. Когато започнахме отново, бяхме всъщност съвсем различна компания.

Хейуърд извади един плик от сакото си.

— Доколкото разбрахме, по времето на вашия фалит, „Лонджитюд“ е спрял изследванията върху няколко важни лекарства и ваксини за сираци. Просто така. Вие сте били единствената лаборатория, която е работила по тези изследвания. И сте оставили милиони болни хора в Третия свят без надежда.

— Ние фалирахме.

— И по този начин сте ги спрели.

— Новият борд ги спря. Лично аз влязох в компанията две години след това. Да не би да е престъпление?

Хейуърд осъзна, че диша тежко. Това не беше добре. Не бяха стигнали до никъде.

— Господин Далкист, данъчните ви декларации показват, че правите почти осем милиона долара годишна печалба. Няколкото ви лекарства са много печеливши. Какво правите с всички тези пари?

— Каквото правят и другите корпорации. Заплати, данъци, дивиденти, режийни, проучване и развитие.

— Извинете, че ви питам, но имайки предвид тази печалба, изследователската ви лаборатория изглежда несъмнено западнала.

— Не позволявайте външният вид да ви заблуди. Оборудването ни тук е на изключително високо ниво. Изолирани сме, така че не гоним красотата. – Той разпери ръце. – Изглежда не ви харесва начина, по който въртим бизнеса си. Може би не харесвате мен. Може би не ви харесва, че правя осем милиона годишно и че сега сме доста печеливша компания. Хубаво. Но сме невинни в това, за което ни обвинявате. Абсолютно невинни. Приличам ли ви на човек, замесен в убийство?

— Докажете го.

Далкист заобиколи бюрото си.

— Първият ми порив беше да ви спра, да ви накарам да вземете съдебна заповед, да се борите със зъби и нокти за нея в съда, да използвам високоплатени адвокати, които да ви бавят и тормозят седмици или месеци наред. Дори и да успеехте, щяхте да получите ограничена съдебна заповед и да се наложи да свършите купища писмена работа. Но знаете ли какво? Няма да го направя. Ще ви пусна да разгледате още сега. Можете да отидете, където пожелаете, да огледате всичко и да получите достъп до всички документи. Нямаме какво да крием. Това удовлетворява ли ви?