Линкольн Чайлд - Трескави сънища

Пендъргаст стоеше до нея, без да помръдва. Той не беше казал и дума по време на целия разговор.

Филипс облиза устните си, навлажни ги с мартинито и издиша.

— Какво точно искате да знаете?

— Разкажете ни за експериментите с птичия грип в „Лонджитюд“.

Ледените кубчета в мартинито издрънчаха, когато ръката на Филипс се разтрепера.

— Господин Филипс? – подтикна го Хейуърд.

— Капитане, ако говоря с вас за това, и фактът се разчуе, това ще доведе до моята смърт.

— Нищо няма да се разчуе. И нищо няма да ви сполети. Имате думата ми.

Филипс кимна.

— Но трябва да ни кажете цялата истина. Такава е сделката.

Последва тишина.

— И ще му помогнете? – попита Филипс накрая. – Ще изчистите досието му – и на местно, и на федерално равнище?

Хейуърд кимна.

— Лично аз ще се погрижа.

— Много добре. Ще ви кажа каквото знам. Което, боя се, не е много. Аз не участвах в групата с птичия грип. Очевидно те…

— Те?

— Става въпрос за тайна група в „Лонджитюд“. Създадена преди тринайсет или четиринайсет години. Имената се пазеха в тайна – единственото, което знаех, беше на д-р Слейд. Чарлс Джей Слейд, изпълнителният директор. Той я оглавяваше. Опитваха се да създадат ново лекарство.

— Какво лекарство?

— Такова, което да стимулира способността на мозъка или да лекува, развито от щам на птичия грип. Беше много секретно. Наляха маса пари и време в него. После всичко пропадна. Компанията затъна във финансови неприятности, започна да си спестява усилията, протоколите за безопасност не се спазваха. Станаха злополуки. Проектът беше прекратен. После, точно когато изглеждаше, че най-лошото е минало, избухна пожар, който разруши Комплекс шест и уби Слейд и…

— Един момент – прекъсна го Пендъргаст, заговаряйки за първи път. – Искате да кажете, че д-р Слейд е мъртъв?

Мъжът го погледна и кимна.

— И това беше само началото. Не много време след това секретарката му извърши самоубийство, а компанията фалира. Беше истинско бедствие.

Настъпи кратка тишина. Поглеждайки към Пендъргаст, Хейуърд забеляза израз на изненада и – може би разочарование? – върху обикновено безизразното му лице. Явно това беше неочаквано развитие.

— Слейд хуманитарен доктор ли беше? – попита Пендъргаст.

— Беше с докторска степен.

— Разполагате ли с негова снимка?

Филипс се поколеба.

— Би трябвало да я има в старата ми папка с годишния доклад.

— Моля ви, донесете я.

Мъжът стана и изчезна през една врата, водеща в библиотеката. Няколко минути по-късно се върна с годишния доклад, който отвори и подаде на Пендъргаст. Агентът погледна снимката, отпечатана отпред, над посланието на изпълнителния директор, и го подаде на Хейуърд. Тя с изненада спря очи върху един поразително красив мъж: изсечено лице, буйна бяла коса над две пламенни кафяви очи, изпъкнало чело и брадичка с трапчинка в средата – с тази външност този човек приличаше повече на филмова звезда, отколкото на директор.

След няколко минути Хейуърд остави доклада настрана и продължи:

— Щом проектът е бил толкова секретен, защо са ви замесили в него?

Колебание.

— Споменах злополуката. Бяха използвали папагали в лабораторията за отглеждане и тестване на вируса. Един от папагалите избяга.

— И прелетя блатото Блек Брейк, заразявайки едно семейство в Сънфлауър. Семейство Дуейн.

Филипс я погледна с интерес.

— Изглежда знаете много.

— Продължавайте, моля.

Той отпи нова глътка от питието си, ръцете му продължаваха да треперят.

— Слейд и групата решиха да оставят… ъ-ъ-ъ… експеримента да протече спонтанно. Когато проследиха птицата, разбирате ли, вече и без това беше прекалено късно – семейството е било заразено. Така че оставиха нещата да се случат, да видят дали новия щам на вируса, който бяха развили, ще действа.

— Но той не подейства.

Филипс кимна.

— Семейството умря. Не веднага, разбира се. По онова време ме включиха, постфактум, да ги запозная с юридическите последствия. Бях ужасен. Бяха виновни в огромно нарушение на закона, в извършването на многобройни углавни престъпления, включително убийство по невнимание. Юридическото и криминално разкритие беше катастрофално. Казах им, че не съществува юридически начин да извъртят нещата така, както биха искали. И те го покриха.

— А вие така и не сте съобщили?

— Бих нарушил неприкосновеността на клиента.

Пендъргаст заговори отново.

— Как започна пожарът? Онзи, в който умря Слейд?