Линкольн Чайлд - Трескави сънища

Отговор: Не си спомням.

Въпрос: Е, разбира се, няма как да си спомняте, но сигурно знаете датата на раждането си?

Отговор: Боя се, че не.

Въпрос: Трябва да е било, ами-и-и … в края на осемдесетте?

Отговор: Смятам, че е било по-скоро в началото на седемдесетте.

Съдията вдигна поглед.

— Казали ли сте, или не сте казали тези неща?

— Казах ги.

— Добре, тогава. Твърдите, че трябва да сте родена в началото на седемдесетте години на Уотър стрийт. Но съдебното проучване доказа, че извън всяко съмнение това е неистина. И във всеки случай изглеждате прекалено млада, за да сте родена преди повече от трийсет години.

Грийн не каза нищо.

Фелдър понечи да стане.

— Ваша чест, мога ли да прекъсна?

Съдията се обърна към него.

— Да, д-р Фелдър?

— Вече основно проучих тази линия на разпит с пациентката. Моите уважения, Ваша чест, ще припомня на съда, че ние нямаме работа с рационален ум. Надявам се да не обидя съда като кажа, че според моето професионално мнение, тази линия на задаване на въпроси няма да доведе до успешен резултат.

Съдията почука по папката с очилата си.

— Може би сте прав, докторе. Да разбирам ли, че най-близкият до семейството, Алойзиъс Пендъргаст, отказва да дойде в съда по тази причина?

— Той отклони да чуе всяка покана, Ваша чест.

— Много добре. – Съдията събра останалите листове, пое си дълбоко дъх и огледа малката, празна съдебна зала. Върна очилата на носа си и се наведе над документите. – Този съд установи… – започна той.

Констанс Грийн се изправи на крака с внезапно почервеняло лице. За първи път тя изглеждаше като че изпитва емоция; всъщност, на Фелдър му се видя ядосана.

— Като се замислих, реших че ще говоря – каза тя; гласът й внезапно придоби острота – Може ли, Ваша чест?

Съдията се облегна и скръсти ръце.

— Ще позволя едно изречение.

— Аз наистина съм родена на Уотър стрийт през седемдесета година – 1870. Ще намерите всичко, което ви трябва в градските архиви на Сентрал стрийт и други – в Нюйоркската обществена библиотека. За мен; за сестра ми Мари, която беше изпратена в мисията „Файв пойнтс“ [29] Църковна благотворителна организация, основана през 1850 г. – Б.пр.] и по-късно убита от сериен убиец; за брат ми, Джоузеф; за родителите ми, които умряха от туберкулоза. Има достатъчно количество информация. Знам го, защото аз лично съм виждала архивите.

Над стаята надвисна тишина. Най-после съдията каза:

— Благодаря, госпожо Грийн. Можете да седнете.

Тя седна.

Съдията прочисти гърлото си.

— Съдът намира госпожа Констанс Грийн, възраст – неизвестна, адрес – неизвестен, за невменяема и представляваща несъмнена опасност за себе си и останалите. По тази причина нареждаме госпожа Констанс Грийн да бъде принудително задържана в „Бедфорд Хилс“ за съответно наблюдение и лечение. Срокът на това задържане е неопределен.

Той удари с чукчето.

— Съдът се разпуска.

Фелдър се изправи, чувствайки се странно обезсърчен. Хвърли поглед към непознатата жена, която бе станала отново и сега от двете й страни стояха двама мускулести гардове. Изправена между тях, тя изглеждаше дребна и едва ли не чуплива. Цветът се бе дръпнал от лицето й, което отново бе станало безизразно. Тя знаеше какво се бе случило току-що – трябваше да знае – и все пак не показваше и най-лек намек за емоция.

Фелдър се обърна и побърза да излезе от съдебната зала.

Салфър , Луизиана

Наетият буик избръмча по лъскавия бетон на междущатско шосе 10. Хейуърд бе включила круиз контрола на сто и двайсет километра в час, въпреки че Пендъргаст промърмори, че със сто двайсет и шест биха пристигнали в града седем минути по-рано.

Този ден вече бяха изминали триста и шейсет километра с буика и тя забеляза, че агентът е станал необичайно раздразнителен. Той не криеше, че не харесва буика и бе предложил повече от веднъж да го сменят с Ролс ройса – предното стъкло, на който бе току-що заменено, – но Хейуърд бе отказала да влезе в него. Не можеше да си представи да води ефективно разследване, докато се разкарва наоколо с Ролса, и се питаше защо Пендъргаст използваше такъв претенциозен автомобил за работа. Да шофира спортната кола на съпругата му беше достатъчно лошо; след двайсет и четири часа на волана Хейуърд я бе върнала в гаража и бе настояла да наемат някое не чак толкова интересно, но определено по-анонимно превозно средство.