Линкольн Чайлд - Трескави сънища

— В такъв случай, заповядайте.

Хейуърд последва Филипс в къщата, цялата с бели килими, бели тухли, бяла кожа, злато и стъкло. Пендъргаст мълчаливо крачеше отзад. Влязоха в дневна с панорамни прозорци, които гледаха към пътя.

— Моля, седнете. – Филипс седна и сложи мартинито си на един кожен поднос върху странична масичка. Не им предложи питиета.

Хейуърд прочисти гърлото си.

— Вие сте партньор в юридическа фирма „Марстън, Филипс и Лоу“, нали?

— Ако става въпрос за юридическата ми фирма, наистина не мога да отговарям на въпроси.

— И сте бил генерален консултант на корпорация „Лонджитюд“ от и през периода на нейния фалит преди единадесет години?

Дълга тишина. Филипс се усмихна и като сложи ръце на коленете си, стана.

— Съжалявам, но сме отвъд момента, в който се чувствам комфортно без юридическо представяне. Бих ви предложил да се върнете с призовка. Ще ви отговоря на въпросите в присъствието на адвокат.

Хейуърд стана.

— Както желаете. Съжалявам, че ви обезпокоихме, господин Филипс. – Тя направи пауза. – Предайте нашите поздрави на сина ви.

— Познавате сина ми? – дойде бързият отговор, без никакъв намек за тревога.

— Не – каза Хейуърд. Те вървяха към входната врата.

Когато ръката й докосна бравата, Филипс най-после попита с много студен глас:

— Тогава защо го споменавате точно сега?

Хейуърд се обърна.

— Мога да видя, господин Филипс, че сте джентълмен от Стария Юг. Праволинеен човек на старомодните ценности, който оценява директността.

Филипс посрещна това с известна предпазливост.

Хейуърд продължи, изкусно променяйки гласа си по южняшки маниер, нещо, което обикновено потискаше:

— Ето защо ще бъда откровена с вас. Тук съм по специална поръчка. Нужна ни е информация. И сме в позиция да помогнем на сина ви. Относно присъдата му за дрога, имам предвид.

Това бе посрещнато с мъртва тишина.

— За всичко това са взети своевременни мерки – каза Филипс най-накрая.

— Ами, виждате ли – зависи.

— Зависи от какво?

— От това доколко откровен ще се окажете.

Филипс се намръщи.

— Не разбирам.

— Вие притежавате информация, която е много важна за нас. Колегата ми, агент Пендъргаст… нека кажа само, че двамата с него имаме разногласия за това как е най-добре да се извлече тази информация. Той и Бюрото са в състояние да се уверят, че досието на сина ви не е заличено. Агент Пендъргаст е на мнение, също така, че това е най-лесният начин да се гарантира вашата помощ. Като държи досието на сина ви нечисто, попречвайки му да бъде приет в правно училище – или най-малкото заплашвайки да му попречи да кандидатства – той вярва, че може да ви принуди.

Хейуърд направи пауза. Филипс ги изгледа последователно. Една вена на слепоочието му започна да пулсира.

— Аз, от друга страна, бих предпочела да си сътрудничим. Виждате ли, все пак съм работила в местната полиция. Навремето бях една от тях. И съм в състояние да помогна да се изчисти досието на сина ви. Да направя така, че той да влезе в правното училище, да стане адвокат, да се присъедини към вашата фирма. На мен ми се струва, че така би било добре за всички. Вие какво мислите?

— Ясно: класическата практика – доброто ченге и лошото ченге – изсумтя Филипс.

— Добре изпитан и верен метод.

— Какво искате да знаете? – попита Филипс с тънък глас.

— Работим по един стар случай и имаме причина да вярваме, че можете да ни помогнете. Както споменах, става дума за „Лонджитюд Фармасютикълс“.

Странно изражение прекоси лицето на Филипс.

— Нямам свободата да обсъждам компанията.

— Това наистина е безобразие. И ще ви кажа защо. Изказването на това възпрепятстващо становище – и то от вашата уста! – може само да затвърди мнението на моя колега, че неговият начин на действие е именно правилният начин. Ще бъда затруднена – а синът ви никога няма да получи юридическа титла.

Филипс не отговори.

— Безобразие е също така, защото тук агент Пендъргаст е в състояние както да помогне, така и да навреди. – Хейуърд направи кратка пауза, за да схване той думите й. – Виждате ли, ще ви е нужна помощта на ФБР, ако искате да поправите досието на сина си. С такава присъда за дрога… ами, както можете да си представите, ще трябва да се погрижите за федерално досие в добавка към местната канцеларска работа.

Филипс преглътна.

— Говорим за незначителна присъда за дрога. ФБР не би се заинтересувало от това.

— Притежание с цел продажба. Това автоматично води до досие. – Тя кимна бавно. – Бидейки корпоративен адвокат, може би не сте го знаели. Повярвайте ми, това досие си седи някъде в някой шкаф като бомба със закъснител, която чака да разбие бъдещето на сина ви.