Линкольн Чайлд - Трескави сънища

Хейуърд гледаше как Пендъргаст буквално прелита през тъмните стаи, проучва и оглежда. В един момент той спря пред останките на пълен шкаф и бръкна сред влажната маса от прогорени хартии на дъното на едно чекмедже, измъквайки ги. В средата листовете се бяха запазили цели и той избра няколко от тях.

— „ Извършена доставка на Нова Джи“ — прочете гласно той върху един от документите. – Купчина стари митнически декларации.

— Нещо интересно?

Още ровене.

— Малко вероятно. – Като махна няколко обгорени части, той ги пъхна в самозалепващо се найлоново пликче, което на свой ред изчезна в джоба на сакото му.

Стигнаха до голямо централно помещение, откъдето изглежда бе тръгнал пожарът. Таванът липсваше и над развалините се стелеха килими от кудзу, оставяйки могилки и килнати на една страна стебла. Пендъргаст се огледа, после се приближи към едно от тях, протегна ръка, хвана лианата и я дръпна настрани, разкривайки скелета на стара машина, покрита с жици и механизми, чието предназначение Хейуърд не можеше да предположи. Той мина през стаята, издърпа още лиани, разкривайки и друго, стопено и превърнато в скелет, оборудване.

— Някаква идея какво е било това нещо? – попита Хейуърд.

— Един автоклав… инкубатори… а аз бих предположил, че това е било на времето центрофуга. – Той насочи светлината към голяма, полустопена купчина. – А тук имаме останки от ламинарен бокс. Това някога е било първокласна микробиологична лаборатория.

Той изрита встрани някакви парчета и вдигна нещо. То блестеше мътно на светлината и той го пъхна в джоба си.

— Рапортът за смъртта на Слейд – каза Хейуърд, – сочи, че тялото му било намерено в лабораторията. Тя трябва да е точно тук.

— Да. – Пендъргаст освети редица тежки, стопени сандъчета под едно покривало. – И точно тук е започнал пожарът. Химическия склад.

— Мислите, че е бил умишлено предизвикан?

— Определено. Огънят е трябвало да унищожи доказателствата.

— Откъде знаете?

Пендъргаст бръкна в джоба си, извади онова, което преди малко бе вдигнал от пода, и го подаде на Хейуърд. Беше лента алуминий, дълга три четвърти инча, очевидно избегнала пожара. Върху нея беше напечатан един номер.

— Какво е това?

— Неизползван пръстен за птичи крак. – Той го изследва внимателно, после го подаде на Хейуърд. – А също така и не от обичайните. – Той посочи към вътрешния ръб, където можеше ясно да се види една силиконова ивица. – Погледнете. Била е отчупена без съмнение от самонасочващ се трансмитер. Сега знаем как Хелън е проследила папагала. Питах се как е успяла да установи местонахождението на Дуейн, преди семейството да покаже каквито и да било симптоми на птичи грип.

Хейуърд му го върна.

— Ако не възразявате, ще ви попитам какво ви кара да мислите, че пожарът е бил умишлен? Рапортите бяха пределно ясни – не са намерени доказателства за катализатори или нечестна игра.

— Човекът, който е запалил този пожар, е бил топ химик, който е знаел какво прави. Има твърде много съвпадения, за да се вярва, че сградата е изгоряла случайно, веднага след спирането на проекта за птичия грип.

— Тогава кой я е подпалил?

— Бих насочил вниманието ви към силно защитената, някога труднопреодолима обикаляща ограда, специалните, почти неразбиваеми ключалки на вратите, прозорците, които преди са били зарешетени и покрити с матирани стъкла. Сградата, също така, е била отделена от останалите, едва ли не в блатото, защитена от всички страни. Този пожар със сигурност е бил подпален от някого отвътре. От човек с високо ниво на достъп.

— Слейд?

— Пироман да изгори в запален от самия него пожар не е нещо необичайно.

— От друга страна – каза Хейуърд, – пожарът може да е бил предумишлено убийство. Слейд, като шеф на проекта, е знаел прекалено много.

Бледите очи на Пендъргаст се върнаха бавно върху нея.

— И аз мисля така, капитане.

Те стояха в тишината, дъждът капеше през руините.

— Сякаш стигнахме до задънена улица – каза Хейуърд.

Пендъргаст мълчаливо извади найлоновото пликче с обгорената хартия и го подаде на Хейуърд. Тя го огледа. Едно от парчетата представляваше заявка за доставяне на петрита с написана на ръка бележка отдолу, „съгласно заповедта на Ч. Дж. С.“. И то бе подписано с един-единствен инициал: Ч.

— Ч. Дж. С.? Това трябва да е Чарлс Джей Слейд.

— Правилно. И представлява определен интерес.

Тя му го върна.

— Не съзирам важността му.