Линкольн Чайлд - Трескави сънища

„Аз наистина съм родена на Уотър стрийт през седемдесета година – 1870. Ще намерите всичко, което ви трябва в градските архиви на Сентрал стрийт и други – в Нюйоркската обществена библиотека… Знам го, защото аз лично съм виждала архивите“.

Не беше ли това някаква следа, която тя им предлагаше: някакво късче информация, което можеше да разбули мистерията? А може би беше вик за помощ? Само грижливо проучване на архивите би могло да даде отговор. Той за миг се запита защо го прави: участието му в случая бе свършило, а той беше много зает човек с успешна частна практика. И въпреки това… осъзна, че е ужасно любопитен.

Един час по-късно Фелдър седна обратно в стола си и си пое дълбоко въздух. Сред купчините пожълтели документи се намираше един списък от преброяването на населението в Манхатън, в който наистина въпросното семейство фигурираше като живеещо на Уотър стрийт № 16.

Като остави листовете на масата, той стана и се спусна надолу по стъпалата към отдела за изследвания по генеалогия на първия етаж. Търсенето му из архивите за поземлена собственост и военна служба удари на камък, щатското преброяване от 1880-та година не показа нищо, но статистиката от 1870-та година бе регистрирала Хорас Грийн като живущ в окръг Патнъм, Ню Йорк. Един преглед на данъчните декларации на окръг Патнъм от предходните години добави още няколко допълнителни щриха.

Фелдър се изкачи бавно по стъпалата и седна на масата. Отвори внимателно кафявия плик, който беше донесъл, и подреди оскъдното му съдържание – добито от Обществения архив – върху гладката повърхност.

Какво точно беше научил до този момент?

През 1870-та Хорас Грийн е бил фермер в Кармел, Ню Йорк. Съпруга, Частити Грийн; една дъщеря Мари, възраст – осем години.

През 1874-та година Нюйоркският отдел по здравеопазване издава смъртен акт за Хорас и Частити Грийн. Смъртта и в двата случая е причинена от туберкулоза. Това оставя три деца – съответно на възраст шестнайсет, седем и пет години – сирачета.

През 1878-а година в полицейските архиви се споменаваше, че Мари Грийн е била обвинена в „шляене по улиците“ – проституция. Според съдебните архиви тя е заявила, че се е опитвала да си намери работа като перачка и шивачка, но че заплащането било недостатъчно да се грижи за себе си и брат си и сестра си. В документите от социалните отдели за същата година се казваше, че Мари Грийн е била затворена в мисията „Файв пойнтс“ за неопределен период. Други архиви нямаше; тя изглежда бе изчезнала.

Друг полицейски архив, от 1880-та, съобщаваше за някой си Кастор Макгиликъти, че е пребил Джоузеф Грийн, десетгодишен, до смърт, хващайки момчето да бърка в джоба му. Присъда: десет долара и шестдесет дена тежък труд в „Гробниците“, по-късно намалени.

Това беше всичко. Последното – и всъщност единствено – споменаване на Констанс Грийн беше в преброителните списъци от 1874-та година.

Фелдър върна документите в папката и я затвори с въздишка. Това беше една достатъчно депресираща история. Изглежда жената, която наричаше себе си Констанс Грийн, се бе възползвала от точно това семейство – и това отделно късче информация – и го беше направила обект на собствените си фантазии. Но защо? От всичките неизброими хиляди, милиони семейства в Ню Йорк сити – много от тях с по-дълги и колоритни истории – защо беше избрала точно това? Възможно ли беше да са били нейни предшественици? Но архивите за семейството изглежда свършваха с това поколение: той не можа да намери нищо, което да подкрепя допускането, че дори един-единствен член на семейство Грийн е оцелял след 1880-та година.

Ставайки от стола си с поредна въздишка, той отиде до бюрото на служителя и поиска няколко дузини местни Манхатънски вестници от края на 1870-та. Прелисти ги безразборно, гледайки равнодушно статиите, съобщенията и обявите. Това беше, разбира се, безнадеждно: не знаеше какво точно търси — всъщност, на първо място, не знаеше защо изобщо гледа. Какво беше това около Констанс Грийн и нейното състояние, което го объркваше толкова? Нали не беше…

Внезапно – докато прелистваше един брой от 1879-та година на таблоида „Ню Йорк Дейли Инкуайърър“ – той спря. На една вътрешна страница беше отпечатана гравюра, озаглавена „ Улично дете играе“. Илюстрацията изобразяваше редица жилищни кооперации, мизерни и разхвърляни. Хлапаци с мръсни лице играеха стикбол на улицата. Но отстрани стоеше едно слабо момиче и ги гледаше, хванало метла в ръката. Беше слабо до мършавост и за разлика от другите деца, нейното изражение беше отчаяно, почти уплашено. Но онова, което беше сепнало Фелдър, беше лицето й. Всяка черта от него, всеки детайл, си приличаха с лицето на Констанс Грийн като две капки вода