Когато тя не каза нищо, той продължи:
— Осъзнавате ли какво означава това? Означава, че Винсънт е бил използван като примамка. Извършителят преднамерено е причинил смъртоносна кома, знаейки, че ще ни подмами да дойдем да го видим. Естествено, той е предполагал, че ще дойдем заедно. Фактът, че не го направихме е единственото, което ни спаси.
Тя продължи да стои обърната с гръб към него, криейки лицето си. Примамка . Вини, използван за примамка. След кратко мълчание Пендъргаст продължи.
— Не можем да направим нищо повече за момента. Междувременно, сигурен съм, че направих решаващ пробив. Проучих убийството на Джун Броуди и открих някои интересни съвпадения. Както знаем, самоубийството е станало само седмица след смъртта на Слейд в пожара. Около месец след това съпругът на Джун казал на техни съседи, че заминава зад граница и повече никой не го видял. Къщата била затворена и най-накрая продадена. Опитах се да го проследя, но следата вече беше напълно изстинала – освен това не мога да намеря никакви свидетелства, че е напуснал страната.
Хейуърд бавно се обърна въпреки волята си.
— Джун е била привлекателна жена. И изглежда, че е имала дългогодишна връзка със Слейд.
— А, ето че се сещате! – сопна се Хейуърд. – Не е било самоубийство. Съпругът й я е убил и е офейкал.
— Има два факта срещу това предположение. Първият е предсмъртното писмо.
— Заставил я е насила да го напише.
— Както знаете, няма признаци на напрежение в почерка. А и има и нещо друго. Не много преди нейното самоубийство, Джун Броуди била диагностицирана за особено скоротечна форма на амиотрофична латерална склероза: болестта на Лу Гериг. Това така или иначе би я убило доста бързо.
Хейуърд помисли.
— Болестта би могла да е в полза на хипотеза за самоубийство.
— Убийство – промърмори Пендъргаст. – Самоубийство. Може би не е нито едното, нито другото.
Хейуърд игнорира типичния коментар в стил „Пендъргаст“.
— Частният ви детектив, Хъдсън, беше убит, докато разследва Броуди. По всяка вероятност това означава, че който и да стои зад всичко това, не ни иска по следите й. Което прави Джун Броуди личност от ключово значение за нас.
Пендъргаст кимна.
— Наистина.
— Какво друго знаете за нея?
— Произходът й не се отличава с нищо особено. Семейство Броуди са били навремето доста богати – петролни пари, – но през 1960-та година петролът свършва и за тях настъпват трудни времена. Джун израства в недоимък, учи в местния общински колеж, завършва като медицинска сестра, но практикува специалността си само няколко години. Може би професията не й е подхождала или просто е искала по-висока заплата като лична секретарка на директор. Във всеки случай приема работата в „Лонджитюд“, където работи през остатъка от живота си. Омъжва се за гаджето си от гимназията, но, изглежда, скоро открива по-интересен обект в лицето на Чарлс Слейд.
— А съпругът?
— Или не е знаел, или се е помирил. – Пендъргаст измъкна кафявата папка от сакото си и й я подаде. – А сега, моля ви, погледнете това.
Тя я отвори и намери няколко пожълтели вестникарски изрезки, пъхнати в найлонови джобове, заедно с една карта.
— Какво е това?
— Току-що казахте, че Джун Броуди е от ключова важност. И аз съм съгласен. Но си мисля, че тук по-скоро има нещо друго от ключова важност – географията.
— География?
— Блатото Блек Брейк, за да съм по-точен. – Пендъргаст кимна към изрезките.
Тя ги прелисти бързо. Бяха предимно местни вестникарски истории за легенди и суеверия около Блек Брейк: за загадъчни светлини нощем, за един водолаз, който изчезнал, истории за заровени съкровища и призраци. Беше чувала много подобни слухове като по-малка. Блатото, едно от най-големите в Юга, беше известно с лошата си слава.
— Помислете – каза Пендъргаст, прокарвайки пръст по картата. – От едната страна на Блек Брейк имате „Лонджитюд Фармасютикълс“. От другата – Сънфлауър и къщата на семейство Дуейн. Имате семейство Броуди, които живеят извън Малфурш, малък град на езерото в източния край на блатата.
— И?
Пендъргаст потупа леко папката.
— И точно тук, посред Блек Брейк, имате Спениш Айлънд.
— Какво е това?
— Семейство Броуди притежават ловен лагер в средата на Блек Брейк, наречен Спениш Айлънд. Без съмнение става дума за остров в смисъла на делта на река: район от по-висока, по-гъста тиня. Самият лагер е бил построен върху колони и креозотни пилони. Фалирал през 1970-та. Лагерът бил затворен и никога не го отворили отново.
Читать дальше