Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

Изпитите, странно детски черти на Мим се оживиха.

— Предполагаемата й смърт?

— Да. Убеден съм, че тази жена е жива. Но има почти стопроцентова вероятност да използва измислено име.

— Но предполагам, че все пак знаеш истинското й име?

Пендъргаст замълча за момент.

— Хелън Естерхази Пендъргаст.

— Хелън Естерхази Пендъргаст? – Изражението ма Мим стана още по-заинтригувано. – Е, това пък вече ако не е неочаквано… – замисли се Мим отново. – Естествено, ще ми трябват колкото е възможно повече лични данни, ако искаме да построим достатъчно плътна информационна решетка за издирване на твоята…

— Съпруга. – И Пендъргаст му предаде една дебела папка.

Мим алчно се пресегна към нея и започна да разгръща страниците с изсъхналата си ръка.

— Изглежда, че накрая си опрял до ме-ен… – проточи той.

Пендъргаст не отговори директно. Вместо това каза:

— Издирването по официалните канали не даде никакъв резултат.

— Аха, значи и М-Логос е пресъхнал, така ли? – Когато Пендъргаст не отговори, Мим се изкиска. – И сега Господин специален агент иска аз да пробвам от другата страна на кибер-улицата. Да повдигнем виртуалния килим и да видим какво има отдолу. Да изследваме нашарения с шевове корем на информационното супер-шосе.

— Злощастно съчетание от метафори, но да, това е цялостната идея.

— Е, това може да отнеме известно време. Съжалявам, че няма свободен стол – донеси си един от съседната стая. Само не включвай светлината, ако обичаш. – Мим направи жест към голяма пластмасова кутия за храна, оставена в един от ъглите. – Сладки? – попита той.

— Благодаря, няма нужда.

— Както желаеш.

През следващия час и половина цареше пълно мълчание. Пендъргаст, неподвижен като Буда, бе седнал в един затъмнен ъгъл, докато Мим се придвижваше с количката от терминал до терминал, понякога бързо печатайки команди, друг път разглеждайки безкрайния поток от данни, течащ по компютърните екрани. С минутите фигурата в количката ставаше все по-прегърбена и неспокойна. Започна да въздиша често. От време на време раздразнено удряне с ръка по клавиатурата.

Най-сетне Мим се отдалечи от главния терминал с отвращение.

— Съжалявам, агент Пендъргаст – каза той почти виновно.

Пендъргаст погледна към хакера, но Мим вече му беше обърнал гръб.

— Нищо?

— О, има какво ли не, но всичко е отпреди онова идиотско пътуване в Африка. Как е работила за „Доктори с крила“, оценките и от училище, медицинския й картон, резултати от теста СAT, какви книги е вземала от една дузина различни библиотеки… Има дори някакво стихотворение, което е написала като студентка, докато е работила като детегледачка в някакво семейство.

— „На едно дете, по случай падането на първия му зъб“ – промърмори си Пендъргаст.

— Точно така. Но след инцидента с лъва – щрак! – няма нито – поколеба се Мим – и това обикновено означава само едно.

— Добре, Мим – каза Пендъргаст. – Благодаря ти. – Той се замисли за момент. – Спомена за оценките й от училище и медицинския й картон. – Да ти направи впечатление нещо необичайно – каквото и да е? Може би нещо, което ти се е видяло странно или не на място?

— Не. Била е олицетворение на самото здраве, макар че вече го знаеш. И е била добра студентка. Добри оценки в гимназията, отлични в университета. Справяла се е добре още от първи клас, което всъщност е изненадващо, имайки предвид…

— Имайки предвид какво?

— Имайки предвид, че не знае английски.

Пендъргаст бавно се надигна от стола си.

— Какво?

— Не си го знаел? Ето го тук. – Мим придвижи количката обратно към клавиатурата и започна да пише. На екрана се появи изображение на някакъв образователен документ, написан на пишеща машина, с допълнения изписани на ръка.

— Департаментът по образованието в щата Мейн цифровизира всичките си архиви преди няколко години – обясни Мим. – Виж тази анотация тук, прикрепена към свидетелството за завършен втори клас на Хелън Естерхази. – Той се наведе към екрана и започна да чете. – „Имайки предвид, че Хелън е имигрирала в САЩ през миналата година, с майчин език португалски и без да е изучавала английски преди това, нейното представяне в училище и нарастващите й езикови умения по английски са впечатляващи“.

Пендъргаст пристъпи напред, разглеждайки сканираното изображение с израз на изумление. После се изправи, като се опитваше да се овладее.

— Само още едно нещо.