Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

— Тц! – беше отговорът на лодкаря. После взе бутилката, отпи яка глътка, запали двигателя и рязко сви по лявото разклонение.

Нататък каналът се стесняваше още повече, замрежен от блатни хиацинти и водна леща. Подсвиркването и жуженето на невидимите твари се засили. Заобиколиха един стар кипарисов пън, който стърчеше сред тинята подобно рухнал паметник. Хайръм отново намали, за да вземе един остър завой на канала, и надникна през плътната завеса от растителност, която блокираше гледката пред тях.

— Би трябвало да е ей там – промърмори той.

Като пришпори двигателя леко, той преведе лодката през тъмния и лепкав пасаж. Бетъртън се наведе, докато преминаваха през отвесния килим от мъх, след което отново се изправи и напрегнато се взря напред.

Папратите и високите треви свършваха в мрачно сечище. Погледът му пробяга нататък – и той рязко си пое дъх.

Блатото отстъпваше пред малко, почти кръгло парче земя, поръбено с прастари кипариси. Цялата открита площ беше суха и напукана, сякаш я бяха залели с напалм. Останките от няколко купчини насмолени греди, почернели и изгорели, все още се извисяваха към небето като зъби. Навсякъде бяха разпилени овъглени парчета дърво, огънат от топлината метал и боклуци. Във въздуха се носеше остър мирис на влага и изгоряло.

— Това ли е Спениш Айлънд? – попита журналистът невярващо.

— Това е останало, бих казал – изхъхри Хайръм.

Лодката се насочи към плитчините, плъзна се по калния бряг и Бетъртън скочи навън. Тръгна отривисто, подритвайки боклуците на пътя си. Сред тях имаше какво ли не: метални десктопи, пружини за легла, парчета счупена посуда, обгорен диван, еленови рога, разтопено стъкло, парцаливи остатъци от книги и – за негова огромна изненада – почернели отломки от апаратура с неясно предназначение, смачкана и огъната. Той се наведе над един чарк и го вдигна. Въпреки ужасната топлина, на която е бил подложен предметът, Бетъртън разпозна, че е някакво измервателно устройство: фрезован метал с градуирана игла, разграфена в милиметров мащаб. В единия му край можеше да различи дребно напечатано лого: Прецизно медицинско оборудване, Фол Ривър, Масачузетс.

Какво, по дяволите, е ставало тук?

Той чу гласа на Хайръм иззад гърба си, висок и напрегнат.

— Може би е време да се връщаме.

Внезапно Бетъртън усети настъпилата тишина. За разлика от останалата част на блатото, птиците и насекомите тук бяха замлъкнали. Имаше нещо ужасно в дебнещата тишина. Той сведе поглед към бъркотията от боклуци, към странното парче обгорен метал, към уродливо сгънатата апаратура. Над това място витаеше смърт.

По-лошо – сякаш витаеха духове.

Изведнъж Бетъртън осъзна, че не иска нищо по-силно от това да напусне проклетото място незабавно. Обърна се и заподбира пътя си към лодката. Хайръм, очевидно обзет от същото желание, вече бе преполовил разстоянието. Безмълвно поеха обратно през тесните, виещи се канали, които водеха към Лейк Енд.

Веднъж – само веднъж – Бетъртън се озърна през рамо към стената от растителност, преплетени клони и загадъчни зелени сенки. Какви тайни криеше, що за ужасно събитие бе сполетяло Спениш Айлънд, той не можеше да каже. Но в едно бе сигурен: по един или друг начин онова съмнително копеле, Пендъргаст, бе в центъра на всичко.

Ривър Пойнт, Охайо

Камбаната на Епископалната църква „Свети Павел“ вече биеше полунощ в това предградие на Кливланд, населявано от семейства средна ръка. Широките улици бяха тихи и сънливи. Лекият нощен ветрец си играеше в мъртвите листа, разпръснати по канавките; някъде в далечината лаеше куче.

Един-единствен самотен прозорец светеше на втория етаж на бялата къща в колониален стил, изправена на ъгъла на Чърч стрийт и Сикамор терас. Зад стъклото – заключена, обезопасена и покрита с два ката тежки завеси – се намираше стая, от пода до тавана пълна с апаратура. Единият от рафтовете бе изцяло запълнен с първокачествени, високоскоростни сървъри; многобройни трислойни четирийсет и осемпортови превключватели за Етернет; както и няколко NAS-устройства, конфигурирани като RAID-2 редица. Друг рафт пък съдържаше пасивни и активни наблюдателни устройства, мобилни устройства за проверка на багаж, полицейски и цивилни радиостанции и скенери. Нямаше хоризонтална повърхност, която да не е задръстена с клавиатури, усилватели на безжични сигнали, цифрови инфрачервени термометри, мрежови тестери, екстрактори „Молекс“. Акустичен модем от зората на изчислителната техника, който явно все още се употребяваше, седеше на един висок рафт. Въздухът бе натежал от миризмата на прах и ментол. Единствената светлина идваше от компютърните монитори и многобройните екрани на различни устройства.