Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

Насред стаята седеше прегърбена фигура на мъж в инвалидна количка. Той беше облечен в избеляла пижама и хавлиен халат. Придвижваше се бавно от терминал до терминал, проверяваше редици команди и се вглеждаше в безкрайните редове неразбираем програмен код, като от време на време отправяше по някоя картечна серия команди от безжична клавиатура. Едната му ръка беше изсъхнала; пръстите бяха свити и деформирани, но при все това той печаташе с изумителна лекота. Изведнъж нещо го стресна. На елин малък уред, разположен върху централния монитор, замига жълта лампичка.

Инвалидът бързо придвижи количката си до главния терминал и оттам отправи цяла канонада от команди. Мониторът незабавно се разграфи в многобройни черно-бели квадратчета, подобни на шахмат: това бяха изображенията от две дузини наблюдателни камери, разположени в къщата и около нея.

Той бързо провери изображенията от различните камери. Нищо.

Чувството за паника, което го бе обзело преди малко, започна да намалява. Системата за сигурност бе първокласна и с двойно подсигуряване: ако бе минал някой, за това щяха да му известят поне половин дузина сензори за движение и датчици за близост. Трябваше да е някаква грешка, нищо сериозно. Същата сутрин бе пуснал диагностика на цялата система и това беше единствената подсистема, която нямаше право на грешка.

Изведнъж до жълтата лампичка светна и червена, и незабавно се включи блееща аларма.

Мъжът в количката бе обзет едновременно от страх и изумление. Ненадейно проникване без никакво предупреждение? Това бе невъзможно, немислимо… Изсъхналата ръка се протегна към малка метална кутия, прикрепена към единия подлакътннк на инвалидната му количка, и мълниеносно отстрани предпазителя, който покриваше бутона вътре. Един от извитите пръсти се приготви да натисне бутона. Това щеше да предизвика цяла поредица от събития. Системата щеше да разпрати автоматични аварийни повиквания едновременно до полицията, пожарната и бърза помощ; натриеви лампи щяха да се включат и да осветят цялата къща и околността; алармите, разположени на тавана и в мазето щяха да раздерат нощния въздух с непоносим писък; изтривачи на магнитни данни, монтирани на специални места в стаята, щяха да генерират насочени магнитни полета за 15 секунди, като изличат всички данни от твърдите дискове; и най-накрая щеше да се задейства електрически искров генератор, който да изгори напълно всички микропроцесорни схеми и електроника, разположени в стаята.

Пръстът се спря върху бутона.

— Добър вечер, Мим – произнесе от тъмнината на антрето един глас, който не можеше да бъде сбъркан. Пръстът върху бутона рязко се сви.

— Пендъргаст?

Специалният агент кимна и пристъпи в стаята.

За момент мъжът в инвалидната количка изглеждаше объркан.

— Как успя да влезеш? Системата ми за сигурност е първо класна.

— Наистина е такава. Все пак аз платих за проекта и инсталацията й.

Мъжът се загърна по-плътно в халата. Хладнокръвието му бързо се завръщаше.

— Знаеш, че имахме уговорка никога да не се срещаме лице в лице.

— Известно ми с. И дълбоко съжалявам, че трябва да наруша уговорката. Само че имам една малка молба и ми се стори, че по-добре ще разбереш колко е срочна, ако ти я предам лично.

Бледите черти на Мим бавно се разляха в цинична усмивка.

— Разбирам. Господин специален агент има молба. Поредната молба, би трябвало да кажа, към многострадалния Мим.

— Нашите отношения винаги са се развивали на основата на – как да кажа? – своеобразна симбиоза. В крайна сметка не бях ли тъкмо аз човекът, който уреди преди няколко месеца тук да се инсталира линия с отделен оптичен кабел?

— Да, верничко. Което позволява човек да се наслаждава на скорост от 300 мегабита в секунда, без дори да си спомня за мъчителните глътки интернет, които едвам се процеждаха през тясната сламка на предишния кабел.

— Също така намесата ми бе решаваща онези неприятни обвинения срещу теб да отпаднат. Както си спомняш, Министерството на отбраната те обвиняваше в…

— Добре де, Господин специален агент, не съм с толкова къса памет. Е, какво мога да направя за вас през тази приятна нощ? Киберимперията на Мим има достъп до всеки компютър, който искате да хакнете. За него няма прекалено дебел файъруол, нито прекалено сложен криптиращ алгоритъм.

— Търся информация за определен човек. Най-вече местонахождението. Каквато и да е информация: медицинска, правна, информация за придвижване от едно място на друго. Като започнем от деня на предполагаемата й смърт нататък.