Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

Пендъргаст скромно кръстоса крака и продължи:

— За да постигне тази цел М-Логос поддържа база данни, която съдържа най-разнообразна информация. Като започнем от разпечатки на телефонни разговори и имейли, преминем през информация за платени пътни такси, медицински и съдебни архиви и стигнем до социални мрежи и университетски научни бази данни. Твърди се, че тази база данни съдържа информация за почти сто процента от индивидите, намиращи се в границите на САЩ, индексирана с кръстосани отпратки. Не знам какъв е процентът за индивиди извън Америка, но мисля, че може уверено да се каже , че М-Логос притежава цялата информация, която съществува в цифрова форма за повечето хора в индустриалните държави.

През цялото време генералът не помръдна и не проговори.

— Изнесохте цяла реч, агент Пендъргаст. И как точно сте се сдобили с цялата тази информация?

Пендъргаст сви рамене.

— Работата ми във ФБР периодически ме отвежда към какви ли не екзотични разследвания. Но нека и аз да задам един въпрос. Ако американците имаха и най-отдалечена представа за това колко пълна, подробна и добре организирана с базата данни на М-Логос, и колко информация е събрало американското правителство за американски граждани, които с нищо не са нарушили закона, то как според вас би реагирало обществото?

— Но обществото няма как да разбере, нали? Защото подобни разкрития попадат в категорията „държавна измяна“.

Пендъргаст наклони глава.

— Нямам интерес към разкрития. Интересува ме един-единствен човек.

— Разбирам – каза Галъша и погледна писмото на бюрото си. – И предполагам, че искате да издирим този човек в базата данни на М-Логос.

Пендъргаст прехвърли крак върху крак и загледа Галъша, без да казва нищо.

— Щом и без това знаете толкова много, също така би трябвало да знаете, че достъпът до М-Логос е силно ограничен. Не мога просто да дам достъп до него на всеки агент, който влезе в кабинета ми… Дори на такъв решителен като вас.

Пендъргаст продължаваше да мълчи. След предходния монолог това сякаш подразни Галъша.

— Аз съм зает човек – добави той.

Агентът за пореден път прехвърли крак връз крак.

— Господин генерал, моля ви да потвърдите, че имате право да разрешите или откажете достъп до компютъра, без да се допитвате до други.

— Така е, но нямам намерение да играя игри с вас. По никой начин няма да ви разреша достъп.

Пендъргаст замълча отново, а Галъша се намръщи.

— Не искам да звуча грубо, но разговорът приключи.

— Не е – отвърна Пендъргаст.

Галъша вдигна вежди.

— Я гледай ти!

С отработено движение Пендъргаст извади някакъв документ от сакото си и го сложи на бюрото. Галъша го изгледа невярващо.

— Какво, по дяволите… Това е автобиографията ми.

— Да. Доста впечатляваща е.

Галъша го изгледа с присвити очи.

— Генерале, виждам че като цяло сте добър офицер, верен на страната си и сте заслужили редица отличия. Именно затова наистина съжалявам, че ще се наложи да прибегна до нещо такова.

— Заплашвате ли ме?

— Бих желал да ми отговорите на един малък въпрос. Защо в този документ сте излъгали? – Настъпи дълга тишина. – Воювали сте във Виетнам. Заслужили сте една Сребърна звезда, една Бронзова звезда и две Пурпурни сърца. Издигали сте се в чин единствено благодарение на способностите си – никой не ви е помагал. И при все това цялата ви кариера е построена върху една лъжа, защото не сте завършили университета в Тексас, както е написано и автобиографията ви. Вие нямате виеше образование. Прекъснали сте следваното си последния семестър, преди да завършите и след това не сте го подновили. Което означава, че не сте бил подходящ за Кадетския офицерски корпус. Изумително е, че никой не си е направил труда да го провери. Как успяхте? Имам предвид как влязохте в школата за подготовка на офицери?

Галъша се изправи, лицето му бе почти пурпурно.

— Вие сте един долнопробен негодник!

— Не съм долнопробен негодник, а просто изключително отчаян човек, готов на всичко, за да получи това, което му трябва.

— Какво искате от мен?

— Не смея дори да ви кажа. Защото сега виждам, че сте човек достатъчно лоялен, за да устои на схемата за изнудване, която бях планирал. Подозирам, че по-скоро ще предпочетете да ви уволнят най-позорно, отколкото да ми осигурите достъп до тази база данни.

Отново настъпи дълга пауза.

— Така е, мътните да ви вземат.

Пендъргаст виждаше, че Галъша вече се овладява след ужасната новина и се подготвя за по-нататъшен отпор. Що за лош късмет имаше да попадне на човек като Галъша на такава позиция?