Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

Няколко минути двамата ядоха мълчаливо, наслаждавайки се на времето заедно. После Хейуърд попи устните си със салфетка, отпи глътка „Пелегрино“ и произнесе с приятелска ирония:

— Е, какво ново днес в офиса, скъпи?

Д’Агоста се разсмя.

— Сингълтън организира поредната си акция за повдигане на духа в отдела.

Хейуърд поклати глава.

— Този Сингълтън. Вечно изпробва най-новите теории в полицейската психология.

Д’Агоста хапна от спаначеното пюре.

— Кори Суонсън се отби днес да ме види. Отново.

— Това вече е трети път, когато идва да ти досажда.

— Отначало ме дразнеше, но сега започнахме да се сприятеляваме. Продължава да разпитва за Пендъргаст, какво замисля, кога щял да се върне…

Хейуърд се намръщи. Почти всяко споменаване на Пендъргаст сякаш бе достатъчно да я раздразни страшно, дори след неформалното им партньорство по-рано тази година

— Ти какво й каза?

— Истината. Че и аз самият искам да знам.

— Повече не ти се е обаждал, нали?

— Не и след като ми звънна от Единбург. Когато ми каза, че не иска помощта ми.

— Пендъргаст ме плаши – каза Хейуърд. – Знаеш ли, той създава впечатлението, че се владее желязно. Но под това… е като маниак.

— Маниак, който разрешава случаи.

— Вини, не може да се каже, че един случай е разрешен, ако заподозреният свърши мъртъв. Кога беше последният път, когато Пендъргаст отнесе случай в съда? А сега и тази история, че жена му била жива…

Д’Агоста остави вилицата си, апетитът му беше изчезнал.

— Бих предпочел да не говориш така за Пендъргаст. Дори и…

— Дори и да съм права?

Д’Агоста не отговори. Беше докоснала гол нерв; никога досега не се беше притеснявал толкова за приятеля си.

Настъпи мълчание. А след това – с известна изненада – Д‘Агоста усети ръката на Хейуърд върху своята,

— Обичам лоялността ти – каза тя. – И почтеността ти. Искам да знаеш, че започнах да уважавам Пендъргаст повече от преди, макар и да ненавиждам методите му. Но знаеш ли какво? Той е правда те държи далеч от тази работа. Този човек е отрова за всяка кариера в силите на реда. За твоята кариера. Така че се радвам, че следваш съвета му и не се занимаваше него. – Тя се усмихна и стисна ръката му. – А сега ми помогни да измия съдовете.

Форт Мийд, Мериленд

Алойзиъс Пендъргаст влезе в лобито на една незабележителна сграда в кампуса на Агенцията за национална сигурност. Предаде оръжието и значката си на дежурния войник, мина през металния детектор и пристъпи към рецепцията.

— Казвам се Пендъргаст – Имам среща с генерал Галъша в десет и трийсет.

— Един момент. – Секретарката позвъни по телефона, след което попълни временен пропуск. Тя кимна настрани и към нея се приближи друг въоръжен войник.

— Последвайте ме, господине.

Като закачи пропуска към джоба на сакото си, Пендъргаст последва войника към асансьорите, по които слязоха няколко етажа по-долу. Излязоха от кабинката в лошо осветен лабиринт от пепеляво-сиви коридори, които след малко го изведоха до причудлива врата с един-единствен надпис: „Ген. Галъша“.

Войникът учтиво почука и отвътре се чу едно „влезте“. Охранителят отвори вратата и след като Пендъргаст влезе, затвори след него, приготвяйки се да чака отвън, докато срещата приключи.

Галъша беше спретнат мъж с войнишко изражение, облечен в обикновена военна униформа, а самотната златна звезда на пагоните бе единственият знак за високия му чин.

— Седнете, моля. – Държанието му беше хладно.

Пендъргаст се настани на стола.

— Трябва да ви кажа направо, агент Пендъргаст, че не мога да одобря молбата ви, докато вие и началниците ви от ФБР не минете по обичайните канали. Освен това не виждам как точно бих могъл да ви помота.

За момент Пендъргаст запази мълчание, после прочисти гърлото си.

— Като един от… тъй да се каже… портиерите на М-Логос, бихте могли значително да ми помогнете, генерале.

Галъша замръзна.

— И какво точно знаете за М-Логос… ако такова нещо изобщо съществува?

— Знам доста неща. Например знам, че това е най-мощният компютър, създаван някога от човечеството, и че се намира в укрепен бункер, разположен под тази сграда. Известно ми е, че представлява система за паралелна обработка на данни, която използва специален интерфейс, наречен Статър Лоджик, и че е създаден с една-единствена цел: да анализира информация за потенциални заплахи на националната сигурност. Заплахи от всякакъв род – тероризъм индустриален шпионаж, дейност на вътрешни радикални групи, манипулация на пазарите, укриване на данъци, дори епидемии.