Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

— Какво от това?

— Като част от серията тестове върху останките на съпругата ви пуснах анализа както на ДНК, така и на мтДНК през трийсет и пет свързани медицински бази данни. Освен, че потвърдиха, че ДНК-то принадлежи на Хелън, имаше и съвпадение в една от… по-необичайните бази данни. Става въпрос за митохондрналната й ДНК.

Пендъргаст зачака.

Смущението на Бофорт се задълбочаваше.

— Става въпрос за базата данни, поддържана от ЛСГ.

— ЛСГ?

— Лекарската съдебна група.

— Тази, която издирва нацисти?

Бофорт кимна.

— Точно така. Основана, за да изправи пред правосъдието нацистките лекари на Третия райх, които са участвали в Холокоста. Тръгнала е от тъй наречените „Лекарски процеси“ в Нюрнберг. Много лекари избягали от Германия след войната и се преселили в Южна Америка. И ЛСГ ги издирва още оттогава. Изградили са блестяща от научна гледна точка база данни с генетичната информация на тези лекари.

Когато Пендъргаст заговори отново, гласът му беше съвсем тих.

— Какво точно съвпадение открихте?

Патологът извади друг лист от палката.

— С някои си д-р Волфганг Фауст. Роден в Равенсбрюк, Германия през 1908 г.

— И какво точно означава това?

Бофорт въздъхна дълбоко.

— Фауст е бил лекар към се в Дахау през последните години на Втората световна война. След войната изчезва. През 1985 г. обаче Лекарската съдебна група най-сетне го открива. Но е било прекалено късно да го изправят прел правосъдието – починал е от естествена смърт през 1978 г. ЛСГ открили гроба и ексхумирали останките, за да ги изследват. Ето как мтДНК-то на Фауст е влязло в тяхната база данни.

— Дахау – въздъхна Пендъргаст, фиксирайки Бофорт с поглед. – А каква е роднинската връзка между този доктор и Хелън?

— Единствено, че са преки потомци на една и съща жена. Не е ясно обаче преди колко поколения.

— Имате ли някаква допълнителна информация за този лекар?

— Както може да се очаква, ЛСГ е твърде секретна организация, свързана както се говори с Мосад. Като се изключи тази публична база данни, всички останали техни файлове са запечатани. Досието на Фауст е тънко и не съм го проследявал по-нататък.

— Изводите?

— Само генеалогични изследвания могат да установят какво е било родството между Хелън и д-р Фауст. Трябва да се проучат предците на съпругата ви по женска линия. Майката, бабата по майчина линия, прабабата по майчина линия и така нататък. Същото трябва да се направи и за Фауст. Единственият извод дотук е, че този лекар нацист и вашата съпруга имат обща прародителка. Съдейки по тази информация, тя може да е живяла и през Средните векове.

Пендъргаст се поколеба за момент.

— Дали съпругата ми е знаела за Фауст?

— Единствено тя би могла да ви каже.

— В такъв случай – промърмори си Пендъргаст – ще трябва да я попитам като я видя.

Настъпи дълга пауза. Пръв заговори Бофорт.

— Хелън е мъртва. Тази ваша… Донкихотовска вяра в безсмъртието й започва да ме тревожи.

Пендъргаст се надигна, лицето му не издаваше нищо.

— Благодаря ви, Бофорт, бяхте ми изключително полезен.

— Моля ви, помислете над това, което току-що ви казах. Вземете предвид семейната си история – провлачи лекарят.

Пендъргаст отвърна със студена усмивка.

— Не се нуждая от по-нататъшната ви помощ. Желая ви приятен ден.

Ню Йорк сити

Лора Хейуърд отряза превъзходното, сочно месо, отдели го от костта и поднесе вилицата към устата си. Тя запори очи.

— Вини, идеално е.

— Просто го хвърлих на скарата, но благодаря. – Д’Агоста махна пренебрежително с ръка, но насочи вниманието си към собствената си вечеря, за да прикрие израза на задоволство, който се изписа върху лицето му.

Винаги бе обичал да готви, по обикновен, неангажиращ ергенски маниер: руло „Стефани“, барбекю, печено пиле, и от време на време по някой италиански специалитет от рецептите на баба му. Но след като се нанесе у Лора Хейуърд, стана много по-сериозен готвач.

Беше започнало като своего рода вина, начин да компенсира това, че живее в апартамента й, без да плаща наем. По-късно – когато Хейуърд най-накрая се съгласи да си го делят – интересът му към готварството продължи. Отчасти причина за това беше самата Хейуърд, която също я биваше, когато се стигнеше до приготвянето на разнообразни и интересни ястия. А отчасти, без съмнение, си казваше думата и влиянието на безкомпромисно германските вкусово на агент Пендъргаст. Но все пак се дължеше и на връзката му с Лора. Изпитваше удоволствие от самото готвене, необичайно може би за мъж, но за него начин да изрази чувствата си към нея, нещо по-значимо от поднасянето на цветя или дори бижута. Беше се разпрострял от южноиталианската до френската кухня, която го бе научила на основните техники за много прекрасни блюда и го бе очаровала с майчините му сосове и безбройните им варианти. Не беше безразличен и към регионалните американски кухни. Хейуърд редовно оставаше да работи по-късно от него, което му позволяваше да се вихри из кухнята вечер, отворил готварска книга, като майстореше нова рецепта, с която да я изненада. Беше започнал да върти ножа като майстор; събираше чиниите много по-бързо и по-сръчно; увереността му нарасна. Ето и тази вечер – бе сервирал агнешки врат с бургундско и сок от нар, който бе приготвил почти без усилие.