Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

Багерът и двамата копачи се редуваха, като копачите оформяха дупката, докато багерът изваждаше пръстта. Събраната група наблюдаваше, пазейки тишина почти като в църква. С разширяването на дупката въздухът започна да натежава от влажния й мирис; глинест и странно ароматен, като миризмата на дълбока гора. От отворения гроб се издигаха слаби изпарения. Дженингс от здравния отдел се пресегна към джоба си и също си сложи маска на лицето.

Бофорт скришом погледна към агента на ФБР. Той се бе втренчил в задълбочаващия се изкоп като омагьосан, с напрегнато изражение, което, поне за Бофорт, оставаше неразгадаемо. Пендъргаст отговаряше уклончиво защо му е потребна ексхумация на тялото на съпругата му, но беше настоял мобилната лаборатория да е подготвена, за да се извършат тестове за установяване на самоличност, в случай, че стане нужда. Дори за такова ексцентрично семейство като Пендъргастови това изглеждаше обезпокоително и необяснимо.

Копането продължи още петнайсет минута, които се удължиха до трийсет. Двамата мъже с маските и защитните облекла спряха за кратка почивка и после продължиха работа. След няколко минути една от лопатите се удари в нещо тежко и издаде дълбок, кух звук.

Мъжете, заобиколили отворения гроб, се спогледаха. Всички, освен Пендъргаст, чиито очи оставаха приковани в зеещата дупка пред краката му.

Сега вече по-внимателно копачите за пореден път подравниха стените, след което продължиха надолу, бавно откривайки стандартния циментов контейнер, в който почиваше ковчегът. С помощта на въжета багерът повдигна бетонния капак и откри ковчега. Беше направен от махагон, по-черен дори от заобикалящата го пръст, и снабден с медни дръжки, ъгли и лайсни. Във вече натежалия въздух проникна нов мирис: слаб лъх на разложение.

Още четирима мъже се появиха край гроба – те носеха „черупката“ – нов ковчег, в който да се положат стария и ексхумираните останки. Като го оставиха на земята, те се приближиха да помогнат на копачите. Докато групата гледаше мълчаливо, в гроба спуснаха мрежа и я подпъхнаха под ковчега. Бавно, внимателно, на ръка, шестимата мъже се напрегнаха, за да го вдигнат.

Бофорт наблюдаваше. Отначало ковчегът се съпротивляваше на усилието. След което със слаба въздишка се освободи и започна да се издига.

Докато свидетелите правеха място, работниците от гробището „Сейнт Севин“ издигнаха ковчега и го положиха на земята до „черупката“. Дженингс се приближи, слагайки си латексови ръкавици. Като коленичи до горката част на ковчега, той се наведе, за да инспектира плочата с името.

— Хелън Естерхази Пендъргаст – прочете той през маската. – Нека протоколът потвърди, че името върху капака съвпада с името в разрешението за ексхумация.

Сега дойде ред да отворят „черупката“. Бофорт видя, че вътрешността й се състои от насмолена цинкова обшивка, покрита с пластмасова мембрана и запечатана. Всичко, както го изискваше стандартът. По кимване на Дженингс, който тихо бе отстъпил назад, гробищните работници отново вдигнаха ковчега на Хелън Пендъргаст с мрежите, занесоха го до отворената „черупка“ и го оставиха вътре. Пендъргаст гледаше като замръзнал, с бледо лице и полузатворени очи. Не беше помръднал нито един мускул, като изключим миганията, от самото начало на ексхумацията.

Като закрепиха ковчега в „черупката“, затвориха и стегнаха капака й. Началникът на гробището пристъпи напред с малка медна плочка в ръце. Докато работниците сваляха защитните си облекла и миеха ръцете си с дезинфектант, той закова медната плочка с името върху „черупката“.

Бофорт се размърда. Наближаваше време и той да започне работа. Работниците повдигнаха „черупката“ в двата края и след тях всички се придвижиха до буса на мобилната лаборатория, гарирана на чакъла наблизо. Тя беше разположена в сянката на магнолиите, чуваше се шумът на работещ генератор. Помощникът му отвори задните врати и помогна на работниците да внесат „черупката“ вътре.

Бофорт изчака да затворят вратите и последва работниците обратно до оградения парцел. Групата щеше да остане там до края на процедурата. Някои работници вече запълваха стария гроб, докато други, с помощта на багера, започнаха да копаят нов гроб до него: когато работата с останките приключеше, те щяха да бъдат препогребани на новото място. Бофорт знаеше, че преместването на тялото – дори и на такова малко разстояние – е единственият начин Пендъргаст да се сдобие с разрешително за ексхумация. И дори тогава той продължаваше да се пита какъв ли натиск е бил оказан върху нервния, изпотен Дженингс. Най-сетне Пендъргаст помръдна и отправи поглед към него. Изразът на очакване и напрегната наблюдателност се бе задълбочил в бледите му черти. Бофорт се приближи към него и тихо заговори: