Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

След това дойде ред на кабинета. Пендъргаст се приближи до самотния шкаф с папките, с шперца разби ключалката с грубо завъртане, прерови чекмеджетата, като вадеше папките отвътре, преглеждаше ги внимателно и ги хвърляте обратно. Отне му почти час да мине през всички сметки, данъчни формуляри, кореспонденция, счетоводни и други книжа – интересни заради светлината, която хвърляха върху Естерхази, но без пряко значение. Последваха ги тежките лавици със справочници и медицински учебници. След тях – съдържанието на бюрото. Отгоре му имаше лаптоп. Пендъргаст извади малка отвертка, отвори основата му, извади харддиска и го мушна в джоба си. Стените бяха покрити с награди, дипломи и грамоти в рамки – всички те бяха свалени, извадени и накрая безразборно закачени обратно.

Той спря на прага, преди да слезе по стълбите. Съдържанието на кабинета – всъщност на цялата къща – си оставаше повече или по-малко спретнато и обикновено. Никой нямаше да разбере, че всеки милиметър е бил разгледан под лупа и инспектиран внимателно… освен Джъдсън. Той щеше да разбере.

След като се спусна по стълбите. Пендъргаст продължи с трапезарията по същия начин, както и на горния етаж. Последва библиотеката. Там забеляза сейф на стената, скрит зад една диплома. Остави го за по-нататъшно изследване. Най-сетне мина в дневната. Най-голямото и изискано помещение в къщата с полиран махагон, старинни тапети и няколко прекрасни картини от осемнайсети и деветнайсети век. Но главният експонат стоеше на отсрещната стена: тежка витрина в стил Луи XV, която съдържаше колекция от древногръцки глинени съдове. Той разгледа цялото помещение, като остави витрината за финал. Едно бързо движение – и ключалката бе счупена. Пендъргаст отвори кристалните врати и започна да разглежда. Отдавна бе запознат с колекцията, но за пореден път го порази нейната необичайност – може би беше най-изящната малка сбирка на света. Състоеше се само от шест експоната, но всеки бе безценен, незаменим образец на работата на Езекия, Вригос Художника. Ефрониус, Мидас Художника, Макрон, Ахил Художника [11] Древногръцки художници, предимно рисувачи на вази, купи и амфори с персонажи и сцени от гръцката митология и история, нарисувани в червено. – Б.пр. . Очите му се плъзнаха по вазите, купите, потирите и чашите, всички несравними шедьоври, дело на най-висш и рядък артистичен гений. Това не бе колекция, събирана да бъде показвана или за престиж: всеки експонат бе придобит след много търсене и на шокираща цена от човек с безупречен вкус и дълбоко познаване. Само някой, който истински и дълбоко обичаше тези произведения, би могъл да нареди подобна сбирка, толкова съвършена, че загубата й би направила света по-бедно място.

Най-накрая в стаята остана да се чува само накъсано дишане.

С едно рязко и грубо движение на ръката си Пендъргаст помете колекцията от рафта. Тежките керамични съдове се прекатуриха на дървения под и се разбиха на стотици парченца, които се разлетяха навсякъде. Като дишаше с усилие, внезапно обхванат от сляпа ярост, той стъпка чирените на още по-малки парченца, докато се превърнаха в прах.

После настъпи тишина, отново нарушаваха само от звука на тежкото му дишане. Пендъргаст все още бе слаб от преживяното изпитание в Шотландия и му отне известно време да успокои сърцето си. След известна пауза той изтупа костюма си от вдишалия се глинен прах и вдървено се отправи към вратата на мазето. Насили ключалката, спусна се надолу и проведе поредната внимателна инспекция на избата.

По-голямата част беше празна, с изключение на пещта и котелната инсталация. Но в една ниша имаше врата, която – след като я разби – разкри просторна винарна, облицована в корк с мерител на температурата и влажността, закачен на стената. Той пристъпи вътре и огледа бутилките. Естерхази притежаваше изключителна енотека, предимно френска, с отявлено предпочитание към Пойяк [12] Район в Бордо, Франция, с най-високия клас от класификацията на френските вина от 1855 г. – Б.пр. . Пендъргаст прегледа дългата редица с бутилки: Лафит Ротшилд, Линч-Баж, Пишон-Лонгвил, Комтес де Лаланд, Романс-Конти. Забеляза, че макар неговите собствени хранилища в Дакота и „Пенумбра“ да бяха далеч по-разточителни, Естерхази имаше първокласна колекция от „Шато Латур“, включително няколко бутилки от най-добрите реколти, които липсваха в собствените му изби.

Пендъргаст се намръщи.

Като избра реколта 1892-ра, 1923-та, 1934-та, баснословните 1945-та, 1955-та, 1961-ва, както и още няколко други, той ги извади от поставките им и внимателно ги сложи на пода. Всички вина бяха на повече от трийсет години. Отне му четири слизания, за да ги изнесе всички в библиотеката.