Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

— Някоя кучка? – повтори Естерхази.

— Не просто някоя. Неговата. Това е начинът да го докопаш.

— Много разумно.

— И още как. Имах зъб на един дилър, човече, и исках да му наритам задника, но онзи вечно се движеше с цялата си шайка. Да, ама си имаше една малка сестричка, много сочно парче…

Историята продължи дълго. Но Естерхази не слушаше. Бе се замислил.

Неговата кучка…

Савана, Джорджия

Елегантната градска къща дремеше в ароматния хлад на припадащия здрач. Отвън на улица „Хабершам“ и нататък по площад „Уайтфийлд“ минувачите разговаряха оживено, а туристите правеха снимки на историческите мостове и парка. Но в къщата цареше тишина.

Докато със слабо триене на метал в метал ключалката се завъртя и задната врата се открехна.

Специален агент Пендъргаст се плъзна в кухнята, едва различима сянка в умиращата светлина. Заключи вратата след себе си и се облегна на нея, слушайки напрегнато. Къщата бе празна, но въпреки това той изчака в тишината. Въздухът беше застоял и всички щори бяха спуснати. Това беше сграда, в която никой не бе влизал от дълго време.

Той си спомни последния път, когато бе посетил къщата преди няколко месеца при съвсем различни обстоятелства. Сега Естерхази се бе покрил, и то много добре. Но щеше да има следи. Подсказки. А сред всички места този дом бе най-вероятното, което можеше да съдържа тази информация – защото никой не можеше да се изпари без следа.

Освен, може би, Хелън.

Пендъргаст обходи кухнята с бледите си очи. Беше почти маниакално чиста и, както останалата част от дома, определено мъжкарска що се отнася до избора на обзавеждането: тежка дъбова маса, твърде голяма поставка за масивни ножове, шкафове от тъмна череша и черни гранитни плотове.

Той се прокрадна през кухнята, премина през коридора и се изкачи до втория стаж. Всички врати бяха затворени и той започна да ги отваря последователно. Една от тях водеше към таванското стълбище, по което се изкачи до необзаведена стая със скосен таван, в която се носеше миризма на нафталин и прах. Дръпна въженцето, което висеше до голата крушка, и стаята се окъпа в ярка светлина. Тук имаше редица кутии и сандъци, акуратно подредени край стените и заключени. В единия ъгъл стоеше огледало в цял ръст, помътняло и обвито в паяжини.

Пендъргаст извади швейцарско ножче с перлена дръжка от сакото си и го отвори. Методично и без да бърза разряза кутиите и прегледа съдържанието им, като ги запечатваше с нова хартиена лента, когато приключеше. Редът на сандъците дойде след това: ключалките бяха отворени, съдържанието – претърсено, а накрая всичко изглеждаше както преди.

По пътя обратно към стълбите той спря пред огледалото, изтри част от повърхността му с ръкава на черния си костюм и се взря в него. Лицето, което го погледна отсреща изглеждаше почти чуждо; той се извърна.

Като изключи лампата, Пендъргаст се спусна обратно до първия стаж, които се състоеше от две бани, спалнята на Естерхази, кабинет и стая за гости. Влезе първо в баните, като отваряше шкафчетата и проучваше съдържанието им. Изстискваше тубичките с паста за зъби, крема за бръснене и кутиите с талк, за да се увери, че са истински, а не съдържат скрити ценности, след което връщаше изпразнените контейнери на местата им. Последва оглед на стаята за гости. Нищо интересно.

Дишането на Пендъргаст леко се ускори.

Влезе в стаята на самия Естерхази. Тя беше също така грижливо подредена, както останалата част от къщата: по лавиците бяха наредени романи с твърди подвързии и биографии, а в малките ниши – антична керамика от Уеджууд [8] Британска фирма, основана през 1795 г. от Джосая Уеджууд Най-известното име в керамиката – Б.пр. и Кемпер [9] Град в областта Бретан. Франция, с тристагодишна традиция в керамиката. Дизайнът е на цветя или животни, съдовете са с характерен син или жълт бордюр. – Б.пр. .

Пендъргаст дръпна покривката на леглото и изследва матрака като го свали и го опипа, дърпайки плата настрани и оглеждайки пружините. После опипа и възглавниците, както и рамката, и накрая оправи леглото. Отвори гардероба и систематично прегледа всяка дреха, като търсеше нещо скрито. Дръпна подред всяко чекмедже от стария шкаф „Дънкан Файф“ [10] Дънкан Файф (1788 – 1854). Едно от най-известните имена в САЩ, свързани с производството на мебели. Файф е роден в Шотландия, но емигрира в Олбъни, САЩ. През 1794 г. отваря собствен бизнес и се прочува почти веднага. Негови мебели могат да се видят и днес в Зелената стая в Овалния кабинет – Б.пр. и изследва съдържанието му, без да си дава вече прекалено много труд да ги връща по местата им. Извади една по една книгите, прелисти ги и ги върна на лавицата. Движенията му станаха по-бързи, граничещи с грубост.