Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

Бофорт излезе от колата. Когато се приближи до семейния парцел, видя работници в защитни облекла да издигат прегради около едеин от гробовете. Беше необичайно студен ден дори за ранния ноември, за което той бе дълбоко благодарен. Ексхумациите в горещи дни бяха ужасно неприятни.

Предвид богатството и дългата история на семейство Пендъргаст в настоящия парцел имаше няколко гроба. Бофорт, който познаваше семейството от години, знаеше много добре, че повечето членове бяха предпочели да бъдат погребани в семейния парцел в плантация „Пенумбра“. Но някои изпитваха отвращение към това обвито с мъгли и обрасло в бурени място – или към криптите отдолу – и предпочитаха по-традиционно погребение.

Той заобиколи преградите и прескочи ниската чугунена ограда, която ограждаше парцела. Освен техниките видя гробокопачите, погребалния директор на „Сейнт Севин“, управителя на „Сейнт Севин“ и един пълен, неспокойно изглеждащ тип, за когото Бофорт предположи, че е Дженингс, служителят от здравеопазването.

В отсрещния край стоеше самият Алойзиъс Пендъргаст, неподвижен и мълчалив, в черно и бяло, едноцветно привидение. Бофорт го изгледа с любопитство. Не беше виждал агента от ФБР от младите му години. Върху черния си костюм той носеше дълго, кремаво палто като от камилска вълна, но – като се имаше предвид копринения му блясък – Бофорт реши, че е по-вероятно да е от викуня [7] Вид лама – представител на семейство камили в Южна Америка. Животните живеят високо в Андите и заради малкия им брой и високото качество на вълната им платовете от нея са много скъпи. – Б.пр. .

Бофорт се беше срещнал за първи път със семейство Пендъргаст като млад патолог в окръг Сейнт Чарлз, когато беше извикан в плантация „Пенумбра“ след едно поредно отравяне от старата луда леля – как се казваше… Корделия ли беше? Не, Корнелия. Той потръпна при спомена. Алойзиъс беше момче тогава, прекарваше лятото си в „Пенумбра“. Въпреки ужасните обстоятелства около посещението на Бофорт, младият Алойзиъс се лепна за него като репей, следвайки го навсякъде, очарован от съдебната патология. През няколко от следващите лета той се отбиваше при Бофорт в лабораторията му в мазето на болницата. Момчето се учеше извънредно бързо и проявяваше рядко срещано и силно любопитство. Прекалено силно и обезпокоително болезнено. Разбира се, болезнеността на момчето бледнееше пред тази на брат му… Само че този спомен бе твърде мъчителен и Бофорт го отхвърли.

Като по знак Пендъргаст вдигна поглед и закова очи в неговите. Той се приближи плавно и стисна ръката на Бофорт.

— Скъпи ми Бофорт – каза. – Благодаря ви, че дойдохте. – Пендъргаст имаше открай време – дори като момче – навика да се обръща към него само на последно име.

— Удоволствието е мое, Алойзиъс. Радвам се да ви видя отново след всичките тези години, но съжалявам, че трябваше да се случи при подобни обстоятелства.

— И все пак, ако не беше смъртта, ние сигурно никога нямаше да се познаваме – не е ли така?

Тези пронизващи сребристи очи се обърнаха към него и Бофорт, докато правеше морфологичен разбор на изречението, почувства леки тръпки да се спускат по гърба му. Никога преди не бе виждал Пендъргаст напрегнат или развълнуван. Защото независимо от външната невъзмутимост, днес мъжът изглеждаше точно така.

Преградите бяха събрани около парцела и Бофорт насочи вниманието си към ставащото. Дженингс си погледна часовника и подръпна яката си.

— Да започваме – каза той с висок, неспокоен глас.

— Бихте ли ми дали разрешението за ексхумация, ако обичате?

Пендъргаст го измъкна от джоба на палтото си и му го подаде. Служителят от здравния отдел го погледна, кимна и му го върна.

— Не забравяйте при всички случаи, че наша първостепенна отговорност е да пазим общественото здраве и да не накърняваме достойнството на починалия.

Той погледна надолу към надгробната плоча, на която се четеше само:

Хелън Естерхази Пендъргаст

— Всички ли сме съгласни, че това именно е гробът?

Последва кимане.

Дженингс отстъпи назад.

— Много добре. Ексхумацията може да започне.

Двама гробокопачи с ръкавици и респираторни маски в допълнение към биозащитните им костюми се заеха да изрязват правоъгълник в гъстия зелен чим и с умели движения да го отделят и навиват на рула встрани. Друг стоеше до тях с малка гробищна земекопна машина.

Тревата беше вдигната, двамата гробари хванаха правите лопати, забивайки ги с натиск в черната пръст. Скоро върху постлания на земята найлон започна да се оформя спретната купчинка. Дупката доби форма, копачите изрязаха стените и ги огладиха. После отстъпиха назад и дойде ред на багера, който зарови миниатюрния си кош в тъмната пръст.