Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

— Ако не действаме по съдебна заповед или някакво друго официално искане – като например съдебна аутопсия в резултат на подозрения за причините на смъртта – съществува наистина само едно-единствено обстоятелство, при което подобна молба може да бъде удовлетворена…

— Ако семейството на починалия желае да премести останките в друг гроб – завърши Пендъргаст.

— Ами, хм… да, точно така – каза Дженингс. Възклицанието го изненада и той се опита за момент да възстанови ритъма на мисълта си. – Такъв ли е случаят?

— Такъв е.

— Е, тогава мисля, че можем да стартираме процеса по подаването на молбата. – Той се обърна към един шкаф с папки, който стоеше до библиотечната, отвори едно чекмедже, извади бланка и я сложи върху тефтера си. Известно време я проучва. – Нали осъзнавате, че има определени… ъ-ъ-ъ… условия. Например, необходимо ни е копие от смъртния акт на… на починалата ви съпруга.

Като бръкна в джоба си отново, Пендъргаст извади сгънат лист, разгъна го и го сложи на бюрото до значката си.

Дженингс се наведе напред и го изследва.

— Ах. Много добре. Но какво е това? Виждам, че става въпрос за гробището „Сейнт Севин“. То е изцяло от другата страна на енорията. Боя се, че ще се наложи да отправите искането си към западния енорийски офис.

Той усети, че сребристите очи са се втренчили в неговите.

— Вие също имате правомощията… технически погледнато.

— Да, но всъщност „Сейнт Севин“ се управлява единствено от западния енорийски клон.

— Избрах ви, господин Дженингс, по точно определена причина. Само вие можете да направите това за мен – вие и никой друг.

— Поласкан съм, разбира се. – Дженингс усети прилив на задоволство при тази проява на доверие. – Предполагам, че можем да направим изключение. Да пристъпим тогава към таксата за молбата…

Бледата тясна ръка отново изчезна в джоба на сакото. И отново се появи, този път с чек, датиран и подписан, с точната сума.

— Добре, добре – каза Дженингс, поглеждайки към чека. – После има формуляр за съгласие, естествено, от управата на гробището, където понастоящем са погребани останките.

На бюрото се появи друг формуляр.

— И формуляр за съгласие от гробището, до което ще бъде трансформирано тялото.

Върху лакираната дървена повърхност кацна поредната бланка.

Дженингс погледна редицата листове пред себе си.

— Е, не сме ли организирани днес? – Той направи опит за усмивка, но се спря от суровото изражение върху лицето на мъжа. – И, ах, струва ми се, че това май е всичко, от което се нуждаем. О… с изключение на бланката от транспортната кампания, която ще трябва да пренесе останките от едното до другото гробище.

— Това няма да е необходимо, господин Дженингс.

Дженингс примига изненадано към призрака от другата страна на бюрото си.

— Не разбрах добре.

— Ако ми окажете любезността да погледнете по-внимателно двете бланки за съгласие, мисля, че всичко ще стане ясно.

Дженингс сложи отново очилата на носа си и се взря в двата документа за момент. После вдигна очи бързо.

— Но двете гробища са всъщност едно и също!

— Именно. Така че, както можете да видите, транспортиране не е необходимо. Преместването на тялото ще бъде възложено на гробищната управа.

— Да не би нещо да не е наред с настоящото гробно място на покойницата?

— Настоящото гробно място е чудесно. Лично аз го избрах.

— Сигурно става въпрос за нов строеж? И е наложително тялото да бъде преместено заради направени промени в гробището?

— Избрах „Сейнт Севин“ тъкмо защото там никога нищо няма да се промени – и не са раздавани гробни парцели на нови семейства.

Дженингс леко се приведе напред.

— Тогава мога ли да попитам защо местите тялото?

— Защото, господин Дженингс, преместването на тялото е единственият начин, по който мога да получа достъп до него.

Дженингс облиза устните си.

— Достъп?

— По време на ексхумацията ще присъства медицински следовател, лицензиран и акредитиран от щата Луизиана. Изследването на тленните останки ще се извърши в мобилна съдебно-медицинска лаборатория, паркирана на територията на гробището. След което тялото ще бъде препогребано – в гроб точно до онзи, в който е лежало преди това, в парцела на семейство Пендъргаст. Всичко това е подробно описано в молбата.

— Изследване? – каза Дженингс. – Свързано ли е това с някакъв… проблем за наследство?

— Не. Става въпрос за нещо строго лично.

— Незаконно е, господин Пендъргаст – във висша степен незаконно. Никога досега не съм получавал подобно искане. Съжалявам, но това не е нещо, което мога да одобря, ще се наложи да минете процедурите през съда.