Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

— Аха – каза Кори. – Голям проблем. Няма да помръдна оттук, докато този мъж не ми разкаже какво знае за собственика на колата, и ако това ви притеснява, най-добре се обадете на ченгетата и се оплачете от хулигански прояви. Защото това ще последва, ако не получа някой отговор.

— Това няма да е необходимо, Чарлз – кротко се намеси мъжът на име Проктър. – Бързо ще разрешим този въпрос и ще се махнем от пътя.

Портиерът вдигна вежди със съмнение.

— Можете да се върнете на поста си – каза Проктър. – Всичко е под контрол. – Гласът му остана тих, но кой знае как в същото време прозвуча като заповед. Портиерът се подчини.

Проктър се обърна към нея.

— Позната на господин Пендъргаст ли сте?

— И още как. Работих с него в Канзас. По убийствата с натюрморта.

— В такъв случай трябва да сте Кори Суонсън.

Това я изненада, но бързо се окопити.

— Значи все пак знаете коя съм. Много добре. Каква е тази история за смъртта на Пендъргаст?

— Със съжаление трябва да кажа, че…

— Я престанете да ми пробутвате глупости! – кресна Кори. – Помислих за това и тази история с ловния инцидент вони по-зле от чорапите на Брад Хейзън [6] Синът на шерифа и неин съученик от Медисън Крийк от романа „Напюрморт с гарвани“ на Д. Престън и Л. Чайлд. – Б.пр. . Кажете ми истината или наистина ще се развихря!

— Няма нужда от превъзбуда, госпожице Суонсън. Защо целите да се свържете с…?

— Достатъчно! – Кори извади малкия чук, който носеше в торбичката от Макдоналдс и го вдигна над предното стъкло.

— Госпожице Суонсън – намеси се Проктър. – Недейте да правите нищо прибързано. – Той направи стъпка към нея.

— Не мърдай! – Тя вдиша ръка още малко.

— Това не е начинът да се получи информация…

Тя с все сила стовари чука върху стъклото. Под лъчите на слънчевата светлина се посипаха стъкла като малки звездички.

— Боже мой! – промълви Проктър невярващо. – Имате ли някаква представа колко…?

— Жив ли е, или мъртъв? – Тя отново вдигна ръка заплашително. Докато Проктър тръгваше към нея тя изкрещя: – Само да ме докоснеш и ще изкрещя, че ме изнасилваш.

Чарлз се пулеше откъм булката.

Проктър замръзна на място.

— Един момент. Имам отговор за вас, но трябва да проявите търпение. При още една проява на насилие няма да получите нищо.

Настъпи кратък момент на изчакване. След това Кори бавно отпусна чука.

Проктър извади един мобилен телефон и го вдигна така, че тя да го види. После започна да набира.

— Най-добре побързайте. По всяка вероятност Чарлз звъни на ченгетата.

— Съмнявам се. – Проктър тихо говори по телефона в продължение на около минута. После й го подаде.

— Кой е?

Вместо отговор Проктър просто продължи да държи телефона в протегнатата си ръка, гледайки я с присвити очи.

Тя го взе.

— Да?

— Скъпа ми Кори – долетя коприненият глас, който тя така добре познаваше. – Хиляди извинения за това, че пропуснах обяда ни в „Ла Бернадин“.

— Казват, че си умрял? – възкликна Кори и усети, че в очите й напират сълзи. – Казват, че…

— Слуховете за смъртта ми – долетя ленивият акцент – са силно преувеличени. Тъкмо излизам от прикритие. Суматохата, която създаваш, е доста неудобна.

— Господи, можеше да ми кажеш! Щях да пукна от притеснение. – Чувството на облекчение започна да се превръща в гняв.

— Вероятно трябваше. Бях забравил колко си изобретателна. Бедният Проктър не е имал представа срещу какво се изправя. Боя се, че ще ти бъде много трудно да го спечелиш отново. Наистина ли се налагаше да чупиш предното стъкло на Ролс ройса ми, за да привлечеш вниманието?

— Съжалявам. Нямаше друг начин. – Тя усети, че се изчервява. – Накара ме да мисля, че си мъртъв! Как можа?

— Кори, не съм длъжен постоянно да те информирам за местонахождението си.

— Какъв е този случай?

— Не мога да говоря за това. Става дума за нещо строго лично, неофициална и ако мога така да се изразя – на свободна практика. Жив съм, върнах се в Щатите, но действам сам и нямам нужда от помощ. Никаква. Можеш да си сигурна, че ще се реванширам за нашия обяд, но е възможно да не се случи скоро. Дотогава се концентрирай върху ученето. Това е изключително опасен случай и ти не бива да се замесваш по никакъв начин. Разбираш ли ме?

— Но…

— Благодаря. Между другото, бях трогнат от написаното на уебсайта ти. Доста приятен епитаф. Подобно на Алфред Нобел, и аз преминах през любопитното преживяване да прочета собствените си надгробни слова. А сега: получавам ли тържественото ти обещание да не правиш абсолютно нищо?