Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

— Добре тогава, значи е зарязал автомобила само за отвличане на вниманието. Все още се крие някъде там.

— Не, Винсънт. Обмислих възможностите от всички съществуващи ъгли. Определено е напуснал страната, най-вероятно пътува за САЩ.

— Как, по дяволите, би могло да стане това, без да мине през паспортната проверка?

— След разследването Естерхази е разиграл голямо театро при отпътуването си от Шотландия. В паспортните служби имат дата и номер на полета. Но никъде не е записано да се е връщал обратно – макар и двамата с теб да знаем, че го е направил.

— Това е невъзможно – не и с предохранителните мерки на летищата в наши дни.

— Напълно възможно е, ако използваш фалшив паспорт.

— Фалшив паспорт?

— Вероятно се е сдобил с такъв, докато е бил в Щатите след приключването на процеса.

Последва кратка пауза.

— Вече е буквално неизпълнима задача да се извади фалшив американски паспорт. Трябва да има друго обяснение.

— Няма. Той е с фалшив паспорт – факт, който намирам за силно обезпокоителен.

— Не може да се скрие. Ще надушим дирите му.

— Сега Джъдсън знае, че съм жив и че ще се стремя с всички средства да го спипам. Следователно ще бъде по-нисък от тревата. В краткосрочен план търсенето му е безполезно. Явно е, че някой професионалист му помага. Тъй че моето разследване ще трябва да поеме по нов курс.

— Така значи. И какъв ще да е той?

— Налага се да открия местонахождението на съпругата си сам.

Тези думи бяха посрещнати от нова и по-дълга пауза.

— Ъ-ъ-ъ… Пендъргаст… Прощавай, но ти вече знаеш къде е жена ти. В семейната гробница.

— Не, Винсънт. Хелън е жива. По-сигурен съм в това, отколкото, в каквото и да е друго през живота си.

Д’Агоста въздъхна шумно.

— Не му позволявай да ти причини това. Нима не виждаш какво се случва? Той е наясно колко много е значела тя за теб. Знае, че би дал всичко, че би направил всичко, за да си я върнеш. Опитва се да ти бърка в мозъка по свои собствени садистични причини.

Когато Пендъргаст не отвърна, Д’Агоста изруга полугласно.

— Предполагам, това означава, че вече не си под прикритие.

— Няма смисъл. Въпреки това възнамерявам да не се набивам много в очи в обозримо бъдеше. Все пак не държа да оповестявам всеки свой ход.

— Има ли как да ти помогна? Оттук?

— Можеш да наглеждаш Констанс в „Маунт Мърси“ вместо мен. Увери се, че нищо не й липсва.

— Дадено. Ами ти? Какво смяташ да правиш оттук нататък?

— Каквото ти казах. Ще намеря жена си. – И с тези думи Пендъргаст затвори.

Бенгър, Мейн

Бе минал през митнически контрол и си беше взел куфарите без никакви непредвидени инциденти. И при все това Джъдсън Естерхази не можеше да събере кураж да си тръгне от зоната за получаване на багажа. Остана да седи на един пластмасов стол като неспокойно оглеждаше лицето на всеки непознат, който минеше край него. Летище „Бенгър“ в Мейн беше може би най-затънтеното в страната. А и Естерхази бе сменил самолета на два пъти – първо в Шенън, а след това в Квебек, като се надяваше да направи дирята си по-неясна за очите на агента от ФБР.

Елин мъж тежко се отпусна до него и той го изгледа подозрително. Но пътникът тежеше близо сто и петдесет килограма, а дори и Пендъргаст не би могъл да наподоби начина, по който тлъстините на мъжа се диплеха над колана. Естерхази отново обърна поглед към лицата на минаващите. Агентът като нищо можеше да е сред тях. Или пък, благодарение на позицията си във ФБР, може би се намираше в някой от близките охранителни пунктове и го наблюдаваше от мониторите. А възможно бе и да е паркирал пред къщата на Естерхази, „Савана“. Или даже по-лошо, да го причаква вътре, в кабинета.

Засадата в Шотландия го бе накарала да си глътне езика от ужас. За пореден път го завладя сляпа паника, примесена с ярост. Всички години, в които така грижливо бе замитал следите си… а сега Пендъргаст бе на път да разнищи всичко. Агентът от ФБР изобщо не подозираше каква кутия на Пандора се напъваше да отвори. Веднъж щом те излезеха на сцената… Почувства се безжалостно притиснат от Пендъргаст от една страна и от Братството от друга.

Задъхан, разхлаби яката си и се стегна да пребори паниката. Можеше да се справи с това. Притежаваше нужния интелект, имаше необходимите средства. Пендъргаст не беше непобедим. Трябваше да има начин да обуздае ситуацията сам. Можеше да се крие; да се окопае дълбоко, да си даде време да размисли.