Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

— Само ми дай минута – изхъхри той. – Ще ти обясня от самото начало. Моля те, остави ме да се изправя.

— Не, ще лежиш долу. Време имаме колкото щеш. А аз не изпитвам никакви угризения да те принудя да говориш. Ти ще говориш. Но ако ме излъжеш, макар и само веднъж, ще те убия. Няма да има повече предупреждения.

Естерхази се опита да превъзмогне парализиращия страх.

— Обаче тогава… тогава няма никога да узнаеш.

— Грешиш. Сега, след като знам, че е жива, ще я открия, независимо от теб. Но можеш да ми спестиш доста време и усилия. Повтарям: дай ми истината или умри.

Естерхази чу мекото изщракване на освободения предпазител.

— Да, разбирам… – Отново направи опит да събере мислите си и да се успокои. – Нямаш представа… идея си нямаш за какво става въпрос. Всичко започва много преди „Лонлжитюд“. – Той се надигна с пъшкане, борейки се за глътка въздух над росната трева. – Започва още от, преди да се родим.

— Слушам те.

Естерхази тежко си пое дъх. Това щеше да е по-трудно, отколкото някога си бе представял. Истината бе толкова ужасна…

— Започни отначало.

— Значи от април 1945-та…

Натискът на оръжието внезапно изчезна.

— Скъпи приятелю, ама че гадно падане. Дайте да ви помогна. – Гласът на Пендъргаст се бе променил, а уелският акцент се бе завърнал с пълна сила.

За момент Естерхази се обърка напълно.

— И сте си порязал ухото. Мили боже. – Пендъргаст попи раната и Естерхази усети пистолета, сега в джоба на агента, да го притиска отстрани. В същия момент чу да се затръшва вратата на кола, а после и гласове – много гласове. Вдигна поглед от земята, примигвайки. Една весела групичка от мъже и жени се приближи с щеки за ходене, дъждобрани, тефтери, камери и писалки. Ванът, с който бяха пристигнали, тъкмо паркираше зад старата каменна стена, която обграждаше двора. Нито един от двамата не ги бе чул, толкова напрегнат бе сблъсъкът им.

— Здравейте – извика водачът им, нисък и пълен енергичен мъж, които закрачи към тях, размахвайки сгънат чадър. – Добре ли сте?

— Просто подхлъзване – рече Пендъргаст, като подкрепяше Естерхази, но същевременно го държеше в стоманена хватка и притискаше дулото като копие в бъбреците му.

— Кои да предположи, че ще се натъкнем на други хора в този забравен от бога кът на Шотландия. А и сте само с велосипеди. Какво ви води из тези диви места?

— Гробна иконография – заяви Пендъргаст със завидно спокойствие. Очите му обаче бяха всичко друго, но не и кротки.

Естерхази положи огромно усилие да дойде на себе си. Пендъргаст бе временно възпрепятстван, но със сигурност нямаше да пропусне и най-малката възможност да довърши започнатото.

— Ние пък сме генеалози – възкликна мъжът. – Интересуваме се от имена. – Той протегна ръка. – Рори Монктън от Шотландското общество по генеалогия.

Естерхази съзря своя шанс. Докато човекът разтърсваше неохотата ръка на Пендъргаст и по този начин временно я обезвреждаше, агентът бе принуден да освободи Естерхази за момент.

— Много ми е приятно да се запознаем – поде Пендъргаст, – но се боя, че наистина трябва да тръгваме…

Естерхази блъсна с ръка издутината на оръжието и се измъкна с внезапна ярост, хвърляйки се надолу. Пендъргаст стреля, но се забави с милисекунда и дотогава Естерхази бе успял да извади собствения си пистолет.

— Майко божия! – Пълничкият мъж се хвърли в тревата.

Групичката, която бе започнала да се разпръсква сред надгробните камъни, изпадна в истерия, някои залегнаха, а други като подплашени пилци хукнаха към хълмовете.

Втори изстрел разкъса палтото на Естерхази, докато едновременно с това той стреля по Пендъргаст. Като се претърколи зад една плоча, агентът отново откри огън и пропусна. Не беше в добра форма, очевидно все още отслабен от по-раншното си нараняване.

Естерхази стреля два пъти, като го принуди да се скрие обратно зад камъка, след което хукна към вана, заобикаляйки от далечната страна и се хвърли вътре присвит.

Ключовете бяха на таблото.

Един куршум се заби в страничния прозорец и върху него се посипа стъкло. Отвърна на огъня.

Запали двигателя и продължи да стреля с едната ръка през разбития прозорец над главите на генеалозите и между надгробните камъни, пречейки на Пендъргаст да заеме позиция за добър изстрел. От църковния двор се надигнаха изстрели, щом Естерхази обърна колата и разпръсна камъчета като малки сачми. Чу изстрелите, които се забиха в задната част на вана, докато ускоряваше, настъпил педала на газта до дъно.