Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

— Стани – произнесе той. – Бавно. Дръж ръцете си така, че да мога да ги виждам.

Онзи вдигна очи към него със странно озадачено изражение.

— Ти луд ли си?

— Направи го.

Яхтсменът започна да се изправя. После, за част от секундата, извади пистолет изпод якето си. Пендъргаст го събори с един изстрел, тътнежът раздра тишината на вечерта.

— Бягайте! – провикна се той към Естерхази и Хелън.

За миг настъпи пълен хаос. Любовниците на пейката се изправиха, извадиха два ТЕК-9 от раниците си и се прицелиха в Естерхази, който бе хукнал, влачейки Хелън за ръката. Автоматичният откос го събори, Естерхази започна да драска из въздуха с вик, когато падна.

Хелън спря и се обърка.

— Джъдсън! – извика тя объркана.

— Не спирай! – произнесе полузадавено, полукашляйки Естерхази, като се гърчеше в тревата. – Бягай…

Нов изстрел го улучи в гърба.

Хората наоколо тичаха, крещяха. Пендъргаст събори един от любовниците с изстрел на пистолета си, докато тичаше към Хелън; Проктър се беше изправил и с една Берета 93, която изневиделица се бе появила в ръката му, стреля в жената, която бе приклекнала зад пейката, използвайки простреляния си партньор за прикритие. Когато Пендъргаст се опита да изпрати един куршум към нея, с ъгълчето на окото си видя безделникът да се надига от импровизираното си легло от кашони, изваждайки пушка от храстите.

— Проктър! – извика агентът. – Бездомникът…!

Но пушката изрева, преди да завърши изречението. Проктър беше буквално подкосен от удара и блъснат назад, Беретата му отхвръкна на земята; той падна тежко, потръпна, след което напълно притихна.

Когато бездомникът се обърна към Пендъргаст, агентът го запрати на земята с изстрел в гърдите, оставяйки го проснат в храстите.

После се обърна да видя Хелън, на стотина метра от него, слаба фигура, заобиколена от бягащи хора. Беше се привела над простреляния си брат и плачеше отчаяно, обхванала главата му със здравата си ръка.

— Хелън! – Пендъргаст хукна към нея. – Пето авеню! Тичай към Пето…!

Иззад пейката се разнесе изстрел от пушка и той усети силен удар в гърба. Тежкокалибреният куршум го прикова към земята, зашеметявайки го; бронежилетката му го спря, но той бе изкарал въздуха от дробовете му. Пендъргаст се претърколи, като кашляше, и от легнало положение отвърна на стрелеца, зад пейката. Хелън най-после стана и затича към авенюто. Ако би могъл да я прикрие, да спре огъни, тя можеше и да успее.

Жената зад пейката стреля и един куршум вдигна облак прах на сантиметри от лицето на Пендъргаст. Той отвърна на изстрела, чу сачмата да рикошира от металната рамка на пейката. Последва втори изстрел – дойде измежду летвите; той усети полъх на въздуха по бузата си, когато куршумът изпищя покрай главата му и се заби в прасеца му. Игнорирайки пронизващата болка, Пендъргаст се стегна, издиша въздуха от дробовете си и стреля; този път куршумът мина между летвите, като улучи стрелеца точно в лицето; жената отскочи назад, разпери ръце от изненада и пална.

Стрелбата спря.

Пендъргаст обходи с очи сцената на касапницата. Шест тела лежаха неподвижно около него: двамата „влюбени“, фалшивият яхтемен, бездомникът, Проктър и Естерхази. Всички други бяха избягали от мястото с викове и писъци. В далечината той можа да различи Хелън, която продължаваше да тича към сяна каменна сграда, водеща към тротоара на Пето авеню. В далечината се чуваха сирени. Той стана, за да я последва, куцайки с ранения си крак.

После видя нещо друго: двамата бегачи – които бяха отминали и се бяха отдалечили при започването на стрелбата, – сега се бяха насочили право към Хелън. И вече не тичаха. Спринтираха.

— Хелън! – извика той, бързайки покрай навеса за лодки колкото можеше, а кръвта се стичаше от крака му.

— Погледни! Наляво!

В тъмнината зад дърветата, без да спира да тича, Хелън се обърна и видя мигновено, че бегачите й преграждат пътя към изхода. Тя свърна по посока на малка горичка встрани от пътеката.

Бегачите промениха посоката на преследване. Пендъргаст, осъзнавайки, че не би могъл да ги настигне, се отпусна на здравия си крак и насочи четирийсет и петкалибровия си пистолет, натискайки спусъка. Но мишената беше на повече от пет-шестстотин метра и се движеше бързо, един почти невъзможен изстрел. Той стреля отново, след което в отчаяние пусна последния патрон от магазина, пропускайки за пореден път. Хелън спринтираше към кленовата горичка покрай стената на Сентрал парк. В момент на ярост Пендъргаст изхвърли празния магазин и зареди нов.