Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

— Какъв е проблемът? – стана нетърпелив Фалконър.

Естерхази се наведе да прошепне в ухото му, слагайки ръка на рамото му. Когато допряха глави, Естерхази извади пистолета си и изстреля един куршум в черепа на немеца. Изрита фонтан от кръв, примесен с парченца кости, и обля лицето на Естерхази.

Фалконър политна напред с разширени и учудени очи и се свлече в ръцете на Естерхази. Естерхази го хвана за раменете, с грубо движение вдигна тялото върху перилата и го прехвърли отвъд.

При звука от изстрел Цимерман се появи иззад ъгъла. Естерхази го простреля между очите.

— Шулц! – извика той. – Помогни ни!

Миг по-късно се появи Шулц с пистолет в ръка и Естерхази повали и него.

После се отдалечи, като плюеше и храчеше; поспря, избърса лицето си с кърпичка и тръгна към малката групичка с насочен пистолет. На няколко крачки от мястото стоеше Герта и се взираше в него, парализирана от ужас.

— Иди там – каза й той. – Бавно. Иначе и ти си мъртва.

Тя се подчини. Когато стигна до ъгъла на каютата, той я хвана и със същия лейкопласт, с който бе вързал Пендъргаст, залепи глезените, китките и устата й. Остави я на пътеката, където не можеха да я видят от мостика, после се върна на задната палуба, където Хамар бавно идваше в съзнание, пъшкайки. Естерхази овърза здраво и него. Обиколи бързо горните палуби, намери ранения Еберщарк, когото също върза. После отиде при Пендъргаст и Констанс.

Двамата бяха свидетели на всичко, което бе сторил. Констанс мълчеше, но той видя кръвта, която капеше от порязания й пръст. Наведе се да го погледне. Вторият, по-дълбок срез стигаше до костта, но без да я засегне. Той затършува из джоба си, извади чиста кърпичка и превърза пръста. После стана и погледна Пендъргаст. Сребристите очи отвърнаха на погледа му. Естерхази си помисли, че забелязва в тях изненада.

— Веднъж ме попита как съм могъл да убия собствената си сестра – каза Естерхази. – Тогава ти казах истината. И сега ще ти я кажа отново. Не съм я убил. Хелън е жива.

Естерхази направи пауза. Нов израз се появи в очите на Пендъргаст; израз, който той не разбираше напълно. А мъжът все още не казваше нищо.

— Мислиш, че битката ти е само с мен – продължи бързо Естерхази. – Но грешиш. Не съм само аз. Нито само този кораб и този екипаж. Истината е, че нямаш представа, никаква представа с какво си имаш работа.

Никакъв отговор от Пендъргаст.

— Слушай, Фалконър щеше да убие и мен. Веднага след като те убиеше, щеше да ликвидира и мен. Осъзнах го съвсем ясно тази вечер, на борда.

— Значи си го убил, за да спасиш себе си – каза Констанс. – И се предполага, че това трябва да ни накара да ти вярваме?

Естерхази направи всичко възможно да игнорира въпроса й.

— По дяволите, Алойзиъс, послушай ме: Хелън е жива и ти се нуждаеш от мен, за да си я върнеш. Не разполагаме с време да стоим тук и да си говорим. По-късно ще ти обясня всичко – но не сега. Ще ми съдействаш ли, или не?

Констанс се засмя безрадостно.

Естерхази впери поглед в замръзналите, неразгадаеми очи на Пендъргаст и това продължи сякаш цяла вечност. След това си пое дълбоко въздух.

— Ще поема риска – каза той. – Рискът, че някъде дълбоко в тази твоя странна глава може би ми вярваш – поне за това, ако не за друго. – И като извади един нож, той се наведе да освободи Пендъргаст, после се поколеба.

— Знаеш ли, Алойзиъс – каза тихо, – така ми било писано. Трябвало да ми се случи – и то е нещо извън моя контрол. Ако само знаеше ужаса, който Хелън и аз трябваше да преживеем, щеше да разбереш.

Той разсече въжетата, придържащи Пендъргаст към стълба, преряза лейкопласта и го освободи.

Пендъргаст бавно се изправи, разтърквайки ръцете си, но лицето му продължаваше да остава неразгадаемо. Естерхази се поколеба за момент. После измъкна автоматичния пистолет на Пендъргаст от колана си и му го подаде. Агентът го взе, пъхна го, и без да произнесе и дума се приближи до Констанс и я освободи.

— Да тръгваме – подкани ги Естерхази.

Известно време никой не помръдна.

— Констанс – обади се Пендъргаст, – изчакай ни на лодката в кърмата.

— Само минутка – каза Констанс. – Сигурно няма да повярваш…

— Моля те, иди при лодката. Ще дойдем след малко.

С един-единствен продължителен поглед към Естерхази тя се обърна и тръгна назад, изчезвайки в мрака.

— Има двама души на мостика – каза Естерхази на Пендъргаст. – Трябва да ги неутрализираме и да ги изхвърлим от борда.