Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

Пендъргаст мълча известно време.

— Колко време ти е необходимо, за да я доведеш?

— Шестнайсет, може би осемнайсет часа. Трябва да се срещнем на публично място, където Братството няма да посмее да действа, и оттам директно минаваме в нелегалност.

Констанс промърмори тихо:

— Лъже, Алойзиъс. Лъже, за да спаси собствения си жалък животец.

Пендъргаст сложи ръка върху нейните.

— Вярно е, че инстинктите му за самосъхранение са силно развити, но съм сигурен, че казва истината.

Тя млъкна. Пендъргаст продължи:

— В апартаментите ми на Дакота има една сигурна зона с тайна задна врата, от която може да се излиза при необходимост. Отвъд Сентрал парк от Дакота е Кънсърватъри Уотър. Малко езеро, където се пускат макети на корабчета. Знаеш ли го?

Естерхази кимна.

— Не е много далече от зоологическата градина – язвително отбеляза Констанс.

— Аз ще чакам пред крайбрежния навес за лодки – каза Пендъргаст – в шест часа утре вечер. Можеш ли да доведеш там Хелън по това време?

Естерхази погледна часовника си: минаваше единайсет.

— Да.

— Отиването до апартамента ми ще отнеме пет минути. Дакота е точно срещу парка.

Напред Естерхази можеше да види слабото блещукане на светлините на залива Моричис и очертанията на дюните, бели като сняг под блестящата луна. Пендъргаст насочи лодката нататък.

— Джъдсън? – произнесе той тихо.

Естерхази се обърна към него.

— Да?

— Вярвам, че ми казваш истината. Но тъй като проблемът ме засяга толкова лично, може и да съм те преценил погрешно. Констанс очевидно мисли, че случаят е такъв. Ще ми доведеш Хелън както се уговорихме, иначе – ако перифразирам Томас Хобс: съществуванието ти на тази планета ще се окаже отвратително, скотско и краткотрайно.

Ню Йорк сити

Кори беше прекарала първата част на вечерта, помагайки на новата си приятелка да изчисти мястото и да направи една тава лазаня – като през цялото време не откъсваше очи от вратата на съседната сграда. Мари беше излязла в осем за смяната си в джаз клуба и нямаше да се прибере до два след полунощ.

В момента наближаваше полунощ и Кори допиваше третата си чаша кафе в малката кухня, докато размишляваше над принадлежностите, които трябваше да вземе. Беше прочела, после препрочела и наизустила нелегалното „Ръководство за разбиване на ключалки“, но се страхуваше, че новите ключалки на къщата може да са от онези, с назъбените механизми, почти невъзможни за разбиване.

А освен това имаше и оловна лента за охранителна система [37] Лента, обикновено с ширина 1,75 см., която се залепва към прозорец или панел, за да се открива разбиване. Тя представлява част от алармена електрическа верига, през която тече слаб ток. Ако прозорецът или панелът бъдат счупени, целостта на лентата се нарушава и ел. веригата се прекъсва, активирайки алармата. – Б.пр. . Което означаваше, че дори да разбиеше ключалката, отварянето на вратата щеше да предизвика включване на аларма. Отварянето или разбиването на прозорец би довело до същото. И като връх на всичко, въпреки запуснатия вид, можеше да има детектори за движение и лазерни аларми, пръснати по цялата къща. А може би не? Нямаше начин да разбере, докато не влезе вътре.

… Да влезе вътре? Наистина ли щеше да го направи? Преди единственото, което обмисляше, беше външен оглед. Но някак си в течение на вечерта плановете й неусетно се бяха променили. Защо? Беше обещала на Пендъргаст да стои далеч – но в същото време имаше дълбоко вътрешно чувство, че той не знаеше колко голяма е опасността, пред която се изправя. Знаеше ли какво бяха причинили тези наркодилъри на Бетъртън и онова семейство Броуди? Това бяха лоши, много лоши типове.

А колкото до нея самата – не беше глупачка. Нямаше да направи нищо, което да я изложи на опасност. Къщата на Ийст Енд авеню № 428 създаваше впечатление, че е безлюдна – вътре не светеха никакви лампи. Беше наблюдавала мястото цял ден: никой не излезе, нито пък влезе.

Кори нямаше да пристъпи обещанието, което бе дала на Пендъргаст. Нямаше да се забърка с наркодилъри. Единственото, което щеше да направи, е да се пъхне в къщата, да огледа наоколо за няколко минути и да си тръгне. При първия знак за беда, без значение колко малка е, щеше да се омете. Ако откриеше нещо ценно, щеше да го съобщи на онзи нафукан шофьор Проктър и той можеше да го предаде на Пендъргаст.

Тя погледна часовника си: полунощ. Нямаше смисъл да чака повече. Взе шперцовете и ги пъхна в раницата си заедно с останалите принадлежности: малка портативна бормашина с комплект бургии за стъкло, дърво и зидария, резач за стъкло, вакуумни чашки, жици, клещи за жици и инструменти, стоматологични огледала и бургии, две малки лампички, един чорап за лицето, в случай, че имаше видеокамери, ръкавици, спрей, масло за ключалки, парцали, лейкопласт и спрей с боя – както и два мобилни телефона, единия скрит в ботуша й.