Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

Усети как възбудата й нараства. Щеше да е забавно. Навремето в Медисин крийк често беше прониквала с взлом по такъв начин – и сигурно беше добра идея да не позволява на уменията си да закърнеят, а да ги упражнява. Запита се дали наистина има качествата за кариера в силите на реда, и дали не би трябвало да помисли вместо това да стане престъпник… А и много хора от силите на реда имаха някаква извратена склонност към престъпления. Пендъргаст, например.

Тя излезе от кухнята в малкия заден двор, заобиколен от всички страни с висока два и половина метра тухлена стена. Градината беше буренясала, а няколко части от чугунена градинска мебелировка бяха подредени около двора. Лампите на околните задни прозорци хвърляха достатъчно светлина, за да вижда, докато се прикриваше от любопитни надничащи очи.

Като избра най-тъмния участък от тухлената ограда, граничеща с № 428, тя придърпа един от металните столове до оградата, качи се върху него, после се прехвърли през стената и се плъзна в задния двор на изоставената къща. Беше целият обрасъл с айлантус [38] Бързо растящо дърво, познато още като райско или небесно дърво. – Б.пр. и смрадлика: още по-добро прикритие. Тя издърпа една разнебитена стара маса към стената, която току-що беше изкатерила, после тръгна съвсем бавно през тревата и храстите към задната страна на къщата. Вътре не светеше никъде и не се забелязваха признаци на движение.

Вратата на задния двор беше метална и снабдена със сравнително нова ключалка. Тя изпълзя напред, клекна и отвори комплекта с шперцове, подбирайки инструмент. Вкара шперца вътре, но го издърпа, бързо установявайки, че ще е много трудно тази ключалка да бъде разбита. За Пендъргаст маже би не, но за нея със сигурност. По-добре да се огледаше за друга алтернатива.

Като продължи да се придвижва покрай къщата отзад, тя забеляза няколко ниски прозореца в хлътнали ниши по дължината на задната стена. Приклекна и светна с фенерче в най-близкия. Беше мръсен, почти непрогледен, и тя се пресегна с един парцал и започна да бърше. Изчисти го достатъчно, за да надникне през него и видя, че и върху този прозорец е била сложена същата оловна алармена лента.

Така, това беше нещо, с което можеше да се справи. Като извади безжичната бормашина, тя сложи една 0.5 мм бургия и я включи, пробивайки две дупки в стъклото – една в горната лента фолио близо до съединението, и друга в по-долната, като внимаваше да не скъса лентата, с което да прекъсне електрическата верига. После оголи една медна жица и я провря през двете дупки, използвайки фин стоматологичен инструмент, за да я прикрепи към фолиото отвътре, като по този начин, без да прекъсва електрическата верига всъщност неутрализираше алармата за останалия прозорец.

После с помощта на бормашината тя направи известно количество дупки в стъклото, очертавайки достатъчно голям отвор, през който да може да мине. След това маркира с резача линия върху стъклото и съедини всички дупки. Прикрепи вакуумната чашка и потупа по стъклото; то се отчупи точно по прокараната линия. Кори събра парчетата и ги сложи настрана. Макар оловното фолио да бе разкъсано по дължината на среза, това не бе от значение; благодарение на медната жичка електрическата верига оставаше непрекъсната.

Тя отстъпи и огледа околните сгради. Никой не я беше видял, нито пък чул; никой не беше забелязал нищо. Очите й се вдишаха към постройката пред нея. Къщата оставаше тъмна и тиха като гроб.

Вниманието й отново се насочи към прозореца. Като се пазеше от сензор за движение, насочи фенерчето през него, но видя много малко, като се изключат пълните шкафове и купчините книги. Оловната лента беше елементарна алармена система и тя предположи, че каквото и да е имало вътре – ако изобщо е имало – сигурно е негодно. С помощта на стоматологично огледалце успя да насочи лъча на фенерчето към всички ъгли на помещението и не забеляза нищо, напомнящо детектор за движение, инфрачервена или лазерна аларма.

Провря ръката си вътре и я размаха наоколо, готова да побегне при първия знак за червена лампичка, идваща от дълбините на тъмнината.

Нищо.

Добре, тогава. Тя се огледа, пъхна краката си в дупката и внимателно се провря вътре, скочи на пода, после издърпа и раницата си.

Изчака известно време в мрака неподвижна, като гледаше за мигащи лампички или каквато и да е индикация за охранителна система. Всичко беше тихо.

Издърпа стол от един ъгъл и го сложи под прозореца, в случай че се наложи бързо да бяга. После отново се огледа. Влизаше достатъчно лунна светлина, за да различи съдържанието на стаята: както бе забелязала отвън, това изглежда беше склад, пълен с метални шкафове, жълти картонени папки и купчини книги.