Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

Фалконър се взря в него.

— Направиш ли го, изгубваме единствената си…

— Тъкмо обратното.

— Но тя е просто една луда! Той няма да изтъргува живота си в замяна на нейния. Ще я остави да потъне.

— Сбъркал съм – каза Естерхази. – Съвсем не е луда. И Пендъргаст я обича – дълбоко. Кажи на капитана да отбележи контролен пункт, когато я хвърлим. Бързо!

Завлякоха я до перилата. Внезапно тя нададе кратък, пронизителен вик и започна да се бори неистово.

— Не – викаше тя. – Не го правете. Аз не мога…

Естерхази спря.

— Какво не можеш?

— Не мога да плувам.

Естерхази изруга.

— Вземи спасителна жилетка.

Фалконър извади една от спасителните конвейери на палубата. Естерхази я взе и й я подхвърли.

— Облечи я .

Тя се подчини. Хладнокръвието й се беше възвърнало, но сега ръцете й трепереха и тя се засуети непохватно с катарамата.

— Не виждам да…

Естерхази се приближи и закопча предницата, като се наведе да стегне каишката.

С внезапно движение тя вдигна юмрука си и го заби в брадичката му. Той залитна и я видя отново да протяга нокти към очите му. Изохка от болка и се завъртя, отскубвайки се от нея. Констанс падна на палубата. Фалконър я ритна отстрани, после я хвана за косата и я издърпа да се изправи, докато Шулц я хвана и я обърна към перилата, стиснал ръцете й. Тя извика и започна да мята глава в опит да го ухапе.

— Полека! – каза Естерхази остро. – Не я наранявай, иначе плановете ни ще пропаднат.

— Вдигай! – извика Фалконър и я хвана за раменете. – Сега!

Тя започна да се бори с внезапна, неистова сила.

— Хвърляй!

В следващия момент я прехвърлиха през перилата в океана. Тя падна с плясък и след миг изплува, като махаше с ръце и крака; виковете и се издигнаха за миг над грохота на вятъра и водата, после се изгубиха бързо, когато тя изчезна в тъмнината.

Пендъргаст хукна към носа веднага щом чу виковете й. Докато спринтираше по пътеката, забеляза бял проблясък във водата и видя Констанс да изчезна в тъмнината зад килватера.

Беше парализиран от шок. След което разбра.

Чу глас, който идваше от предната палуба: Естерхази.

— Алойзиъс! – проехтя в мрака. – Чуваш ли ме? Излез с вдигнати ръце. Предай се. Направи го и ще обърнем яхтата. Иначе продължаваме. Побързай!

Пендъргаст не помръдна.

— Ако искаш да обърнем, покажи се с вдигнати ръце. Ноември е – знаеш по-добре от всеки друг колко е студена водата. Давам й петнайсет минути, двайсет най-много.

Пендъргаст отново не помръдна. Не би могъл.

— Маркирали сме местоположението й в GPS-a – извика Естерхази. – Можем да я намерим за минути.

Пендъргаст се поколеба още един последен, мъчителен миг. Почти се възхити на брилянтната тактика на Естерхази. После вдигна ръце над главата си и тръгна бавно напред. Заобиколи предната кабина и видя Естерхази и другите двама мъже да стоят на бака с насочени оръжия.

— Приближи се към нас, бавно, с ръце над главата.

Пендъргаст се подчини.

Естерхази отиде напред, взе пистолета от ръцете му и го затъкна в колана си. После го претърси. Направи го щателно и професионално. Взе ножчетата му, малкия трийсет и две калибров пистолет, пакетчето химикали, тел и различни инструменти. Опипа подплатата на сакото му и откри още инструменти, пуснати свободно и зашити вътре.

— Свали си сакото.

Пендъргаст се съблече и хвърли сакото на палубата.

Естерхази се обърна към останалите.

— Закопчайте го в белезници и го овържете. Целия . Искам го неподвижен като мумия.

Елин от мъжете се приближи. Ръцете на Пендъргаст бяха извити назад и увити с найлонови ленти. Устата му беше залепена с лейкопласт.

— Лягай долу – нареди третият мъж с немски акцент.

Пендъргаст изпълни заповедта. Оковаха и глезените му, свързаха китките и краката, оставяйки го прострян на палубата и неспособен да помръдне.

— Добре – произнесе Естерхази на немски. – А сега кажете на капитана да обърне яхтата и да вземе момичето.

— Защо? – попита мъжът. – Постигнахме целта си – на кого му пука?

— Искаме той да говори, ясно? Нали за това все още е жив?

След кратко колебание немецът заговори на капитана по радиостанцията си. Миг по-късно яхтата забави и започна да обръща.

Естерхази погледна часовника си. После се обърна към Пендъргаст.

— Изминаха дванайсет минути – каза той. – Надявам се да не си се колебал прекалено дълго.

Естерхази взе едно въже.

— Помогни ми да го завържа за тези рейки – каза той на Шулц.