Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

— Твърде късно – каза Естерхази. – При скоростта, с която се движим, той вече е на борда – и със сигурност ни чака да направим точно това.

Пендъргаст се сви зад кърмата в очакване на нападателите си. Краткото потапяне беше повредило радиослушалката му. Жалко, макар последните събития да означаваха, че така или иначе е станала безполезна. Той я хвърли през борда. Корабът продължи, преминавайки през теснините. Мостът Веразано блестеше отгоре и те минаха под него, грациозните арки светлина останаха зад тях, когато корабът постепенно излезе напред, поел курс към външния залив и открития океан отвъд.

Пендъргаст продължи да чака.

Фалконър погледна Естерхази.

— Все още можем да се справим с него – каза той. – Имаме половин дузина въоръжени до зъби мъже. Ще ги съберем, ще направим пълна фронтална атака…

— Съмнявам се, че са ти останали толкова много – извика Естерхази. – Не виждаш ли? Той избива, всички ни, един по едни. Никаква атака с груба сила няма да проработи. Трябва да го надхитрим.

Фалконър, дишайки тежко, го изгледа.

И наистина, Естерхази мислеше трескаво, след като бяха напускали машинното отделение. Но нещата се случваха толкова бързо, просто нямаше време, Пендъргаст и Констанс бяха…

Констанс. Да – това би могло да проработи. Би могло.

Той се обърна към Фалконър.

— Тази работа с жената го изкара от скривалището му. Точно това е ахилесовата му пета.

— Втори път няма да стане.

— Може и да стане, ще използваме жената – този път наистина.

Фалконър се намръщи.

— За какво?

— Познавам Пендъргаст. Повярвай ми, това ще проработи.

Фалконър впери очи в него. Избърса челото си.

— Добре. Иди да вземеш жената. Ще те чакам тук с Шулц.

Един къс коридор свързваше машинното с предния товарен трюм. Стигайки долното стъпало. Естерхази изтича по коридора, отвори вратата, влезе, затвори я след себе си и я запъна с резе. Никакъв шперц не можеше да мине през това.

Подът беше безупречно чист след убийството на журналиста предишния ден, брезентът го нямаше. Той отиде до люка в средата на V-образния трюм, дръпна люковата задрайка и го отвори. В слабо осветения скул [36] Най-широката долна част на кораба. – Б.пр. младата жена вдигна лице към него: беше изцапано с машинно масло, косата й беше сплъстена. Когато светлината проблесна в ирисите й, Естерхази отново бе поразен от неприкритата, смазваща омраза, която съзря в тях. Беше във висша степен обезкуражаващо изражение: внушаващо бездънна ярост, и все пак прикрита с някакво отчуждено, ледено спокойствие. Устата й беше запушена с кърпа и залепена; Естерхази се почувства облекчен, че тя не може да каже нищо.

— Извеждам те. Моля те, не се бори.

Като мушна пистолета в колана на панталона си, той се пресегна и я хвана за косата с една ръка, обхващайки я около раменете с другата. Устата и ръцете й все още бяха залепени с лейкопласт, но това не й попречи да се съпротивлява. Той успя да я издърпа, опасният блясък гореше все тъй в очите й, фиксирани върху него. Естерхази я блъска към вратата, после спря за момент и се ослуша. Като я държеше пред себе си като щит, в случай, че се натъкнат на Пендъргаст, той отвори вратата и я побутна напред с насочено към основата на черепа й оръжие. Коридорът беше празен.

— Продължавай да вървиш. – Естерхази я насочи по коридора към предните стълби. Те се изкачиха и стигнаха на предната палуба. Яхтата се движеше през умерено бурно море при студен насрещен вятър. Светлините на Манхатън бяха далечен блясък, изящната арка на моста Веразано чезнеше в тъмнината зад тях. Той усети клатенето на кораба; вече се намираха в открития океан.

Лицето на Фалконър беше сега дори по-бледо, отколкото когато го беше оставил.

— Никой не може да възкреси нито Еберщарк, нито Бауман – каза той. – И виж какво се случи на Наст. – Той посочи към релинга на главната палуба, където едно тяло лежеше отпуснато и подгизнало от кръв.

— Трябва да работим бързо – отвърна Естерхази. – Следвай ме.

Фалконър кимна.

— Двамата с Шулц я дръжте здраво. Само че внимавайте. Освобождавам я.

Двамата мъже хванаха Констанс. Тя беше спряла да се бори. Естерхази разкопча белезниците на ръцете й. После свали лепенката от устата й.

— Ще те убия за онова, което направи – каза му тя веднага

Естерхази погледна Фалконър.

— Ще я хвърлим през борда.