Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

Отлично.

Появиха се с гръм и трясък на палубата почти мигновено, един отзад и друг отпред. Пендъргаст изчака да застанат правилно, после изскочи от джакузито с един-единствен изстрел, за да ги стресне; мъжете, както очакваше, стреляха с автоматичните си оръжия и един от тях пална, покосен от кръстосания огън на партньора си; другият се хвърли към пода, стреляйки напосоки и безрезултатно.

Пендъргаст обезвреди мъжа с един изстрел, после се прехвърли през оградата на четвърта палуба, спускайки се към пътеката на главната палуба отдолу. Мъртвото тяло на Наст позволи удобно, меко приземяване. После той прескочи оградата на главната палуба, хващайки се за две подпори, за да не падне в морето. За миг краката му увиснаха над водата, корпусът под него леко се отдалечи. С бързо усилие намерил опора с крака върху металния профил на един страничен люк по-долу.

Остана така, прилепен към корпуса, под нивото на главната палуба, като напрягаше слух. А след това радиослушалката му каза онова, което трябваше да знае.

Долу в машинното Естерхази крачеше, долавяйки увеличаващо се чувство на объркване и паника, което отразяваше и собствените му вътрешни безпокойства.

Как Пендъргаст правеше това, по дяволите? Сякаш четеше мислите им…

Внезапно проумя. Разбира се. Беше толкова просто. И тогава му хрумна идея.

Той заговори за първи път в радиослушалките си.

— Естерхази е. Доведете момичето на предната палуба. Чувате ли ме? Доведете я бързо. Трябва да се отървем от нея; в момента и е единствената ни пречка. Изключи слушалките и даде знак на Фалконър с глава да не използва своите.

— Какво правиш, по дяволите? – прошепна дрезгаво Фалконър. – Не можем да се отървем от нея, ще загубим преимуществото си…!

Естерхази го прекъсна с друг жест

— Той има радиослушалки. Така го прави. Кучият син има радиослушалки.

Изведнъж Фалконър схвана.

— Двамата с теб ще се качим най–горе. Ще го изненадаме, когато отиде на носа да я спасява. Побързай. Ще съберем колкото е възможно повече хора.

Те излязоха от машинното отделение с извадени оръжия и се изкачиха по стълбата, след което минаха през камбуза и излязоха през люка в отсрещния край. Там Шулц чакаше с извадено оръжие.

— На четвърта палуба имаше стрелба… – започна Шулц.

Фалконър го прекъсна с кратко движение.

— Тръгвай с нас – прошепна той.

Тримата се отправиха бързо и мълчаливо към предната палуба, после се свиха зад спасителките контейнери. След по-малко от минута една облечена в черно фигура изтича нагоре и се прехвърли през перилата отдясно, движейки се бързо като прилеп, след което се прилепи зад стената на предната каюта.

Шули се прицели.

— Остави го да се приближи – прошепна Фалконър.

— Изчакай за по-сигурно.

Но нищо не се случи. Пендъргаст продължаваше да стои зад стената.

— Усетил ни е.

— Не – каза Естерхази. – Чака.

Минутите минаваха. Внезапно фигурата излезе иззад скривалището и прелетя по предната палуба с голяма скорост.

Шулц пусна един откос, обстрелвайки стената на каютата, и фигурата се наведе зад една висилка за спасителни лодки, като използва ниските стоманени връзки за прикритие.

Играта започна; Фалконър стреля, куршумите рикошираха от стоманата с глухо звънтене, предизвиквайки дъжд от искри.

— Заковахме го! – каза Фалконър и стреля отново. – Не може да се измъкне оттук. Внимавайте къде стреляте!

Иззад висилките дойде ответен изстрел и те инстинктивно се снишиха. При това моментно разсейване черната фигура изскочи от прикритието си и буквално прелетя през въздуха, после се хвърли през релинга с главата напред, изчезвайки зад борда. Тримата стреляха, но вече бе прекалено късно.

Фалконър и Шулц се изправиха, хукнаха към борда на яхтата и започнаха да изпращат куршуми към водата, но фигурата беше изчезнала.

— Свършен е – каза Шулц. – При тази температура на водата след петнайсет минути ще е мъртъв.

— Не бъди чак толкова сигурен. – Естерхази се приближи и огледа кърмата. Тъмната вода се стелеше, тежка и студена, а неясната килватерна диря се губеше и изчезваше в нищото. – Ще се върне обратно на борда, като използва перилата на кърмата.

Фалконър го изгледа втренчено и върху неестествено спокойното му чело за първи път се появи загрижена бръчка – за миг то се ороси с капчици пот въпреки ниската температура.

— Тогава ще завардим кърмата. Хванете го веднага, щом дойде на борда.