Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

С треперещи ръце Виктор извади празния пълнител и вкара нов.

— Какво става?! – долетя разяреният глас на Фалконър в слушалките. – Какао правите?

— Уби Бергер! – извика Виктор. – Той…

— Спри да стреляш! На кораб сме, идиот такъв? Ще запалиш пожар!

Виктор гледаше как огнените езици облизват лакомо брезента върху тендера. Чу се глухо издумкване и от пробития резервоар лумнаха нови пламъци.

— Мамка му, вече имаме пожар.

— Къде?

— На тендера.

— Спусни го. Изхвърли го от яхтата. Веднага !

— Добре. – Виктор се спусна до главната палуба и затича към тендера. Пендъргаст не се виждаше никъде – без съмнение лежеше мъртъв в търбуха на тендера. Той разкопча анкерите отпред и отзад, отвори кърмовия трапец и освободи лебедката. Въжетата се задвижиха шумно, три и половина метровият тендер се наклони назад и се плъзна по спускателните релси; Виктор хвана носа и го блъсна, за да продължи да се движи. Когато горящата кърма на тендера докосна килватера, водата го сграбчи, скъса веригите и изтръгна малката лодка от палубата; Виктор загуби равновесие, но успя да се хване за перилата на кърмата, съвземайки се бързо. Горящият тендер остана назад, завъртя се във водата и започна да потъва. Беше отнесъл пожара със себе си, както по всяка вероятност и мъртвото тяло на мишената. Виктор изпита огромно облекчение.

Докато не усети силно блъсване отзад; в същия миг слушалките му бяха изтръгнати и той полетя към водата след горящата лодка.

Притиснат към левия борд на другия тенлер Пендъргаст гледаше как обхванатата от пламъци лодка изчезва в тъмнината и водите на Ню Йорк харбър се затварят над нея. Виковете на мъжа, когото беше блъснал през борда, ставаха все по-слаби и по-слаби и скоро се изгубиха сред звуците на яхтата, вятъра и водата. Той си сложи слушалките, нагласи ги и се заслуша в разтревоженото бърборене. От него си създаде представа за броя на играчите, сравнителното им местоположение и различието им душевно състояние.

Изключително показателно.

Докато слушаше, той се освободи от ограничаващия движението мокър костюм и го хвърли през борда. Извади си дрехи от водонепромокаемата чанта, която носеше, облече се бързо, после запрати и чантата след костюма. След няколко минути отиде до носа на тендера. Летният мостик на върха на яхтата изглеждаше пуст. Само един въоръжен мъж сега патрулираше на най-горната открита палуба. През цялото време на обиколката си мъжът имаше удобна позиция за наблюдение на задната палуба.

Пендъргаст проследи как въоръженият се взира по посока на потъващия тендер, говорейки в радиостанцията си. След минута той влезе в палубния салон и започна да крачи напред-назад пред кабината на щурвала, охранявайки я. Пендъргаст преброи секундите, които му отнема всяка обиколка, после пресметна собствените си крачки и спринтира през отворената главна палуба към задния вход на салона. Сви се до вратата, свесите сега го прикриваха отгоре. Опита вратата: заключена. Прозорецът беше матиран и салонът зад него тъмен, което не позволяваше да погледне вътре.

Обикновената ключалка отстъпи пред кратката атака. Имаше достатъчно странични шумове, които да заглушат движенията му. Въпреки че сега вратата бе отключена, той не бързаше да я отвори. Знаеше от подслушването по радиослушалката, че на борда има повече хора, отколкото смяташе първоначално – Лоуи го беше измамил – и осъзна, че е попаднал в капан. Корабът се носеше към протока Варазано и без съмнение – към Атлантическия океан отвъд. Колко жалко.

Жалко, наистина, за шансовете за оцеляване на онези на борда.

Той отново се заслуша в бърборенето, доизяснявайки си ситуацията на яхтата. Нямаше никаква следа, която да сочи местоположението на Констанс. Един човек, очевидно дежурният, говорете на смесица от немски и английски от място със силен шум отзад – най-вероятно машинното отделение. Другите бяха пръснат из яхтата, всички по местата си, всички очакващи заповеди. Не чу гласа на Естерхази.

От онова, което долови, обаче, излизаше че в главния салон няма никого. С изключително внимание отвори вратата и надникна в слабо осветеното, но елегантно пространство, облицовано с махагон, с бели кожени седалки, бар с гранитен плот и плюшен килим, едва различим на околната светлина. Огледа се бързо, за да се увери, че е празно.

Чу бягащи стъпки по стълбата от палубата към салона и говорене по радиостанцията. Няколко души бяха на път към кърмата и щяха да стигнат салона след секунди.