Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

Мозъкът му работеше с една миля в минута. Преструваше се на блестящо владееш положението, но под повърхността не беше на себе си от страх. Сега трябваше да намери начин да спаси собствената си кожа. Но нищо не му хрумваше. Какъв е проблемът, Джъдсън? – беше казал Фалконър. – Внезапно започна да не ми вярваш ли? Изненадан съм – и засегнат.

Яхтата беше завила и сега забавяше, когато доближиха контролния пункт. Естерхази отиде до носа, търсейки с поглед младата жена, докато два прожектора от капитанския мостик сканираха морето.

— Тук! – каза Естерхази, когато един прожектор освети част от отражателна лента върху спасителна жилетка.

Само след миг яхтата стигна до нея, като забави още обръщайки. Естерхази изтича назад и закачи спасителната жилетка с една швартова кука, като теглеше Констанс към кърмата. Фалконър дойде и двамата заедно я издърпаха на платформата, където я сложиха да легне на покрили с килим под.

Тя беше в полусъзнание, но още дишаше. Естерхази бързо провери пулса й: бавен и слаб.

— Хипотермия – каза том на Фалконър. – Трябва да повишим вътрешната й температура. Къде е жената?

— Герта ли? Тя се заключи в една каюта.

— Да приготви хладка вана.

Фалконър изчезна, докато Естерхази свали спасителната жилетка от Констанс, разкопча и махна прогизналата рокля и бельото, после я уви в сух плетен шал, който лежеше сгънат на един близък стол. Сложи пластмасовите белезници на китките й и един много по-хлабав комплект около глезените, оставяйки го достатъчно свободен, за да може тя да върви.

Миг по-късно жената дойде заедно с Фалконър. Лицето й беше бледо, но тя се държеше.

— Ваната се пълни.

Пренесоха Констанс през салона до банята на предната каюта, където я отпуснаха в хладката вода. Тя вече се свестяваше.

— Отивам да видя Пендъргаст – каза Естерхази.

Фалконър го изгледа – изследващ, преценяващ поглед. После се усмихна с крива усмивка:

— Когато тя се съвземе, ще я доведа – и ще я използваме, за да накараме Пендъргаст да говори.

Естерхази усети, че потреперва.

Намери Пендъргаст там, където го беше оставил, Шулц го наблюдаваше. Той си притегли един стол и седна, като полюляваше пистолета си и гледаше внимателно Пендъргаст. Това беше първият път, когато се срещаха лице в лице, след като бе оставил агента, критично ранен и потъваш, в тресавището Фаулмайър. Сребристите очи на мъжа, едва видими на слабата светлина, бяха – както обикновено – неразгадаеми.

Минаха десет минути, докато Естерхази премина през всички сценарии, през всеки възможен план, за да се махне от „Фергелтунг“ – но напълно безрезултатни. Те щяха да го убият – беше го видял в очите на Фалконър, когато го гледаше. Благодарение на Пендъргаст той бе причинил на Братството прекалено много неприятности, прекалено много хора бяха убити, за да остане той самият жив.

Чу гласове и видя Констанс, която Герта побутваше по пътеката, следвани от заплашителното мърморене на Фалконър. След миг бяха на палубата. Към тях се беше присъединил и Цимерман. Констанс беше облечена в дълъг бял хавлиен халат, наметната отгоре с мъжко сако. Фалконър я блъсна още веднъж и тя падна на пода пред Пендъргаст.

— Издръжлива кучка – каза Фалконър, като попи разкървавения си кос. – Нямаше проблем да я свестим. Вържете я за този стълб.

Шулц и червенокосата я блъснаха към стълба със спасителното въже, после я привързаха към него. Тя не се съпротивлява, остана странно притихнала. Фалконър се изправи, попи челото си и хвърли студен, триумфален поглед на Естерхази.

— Аз ще се справя с това – каза той. – Все пак аз съм специалистът в тази сфера.

Той откъсна лепенката върху устата на Пендъргаст.

— Не бихме искали да изпуснем и една негова дума, нали?

Естерхази случайно погледна към мостика, редицата слабо осветени прозорци на палубата над него и отзад на бака. Можеше да види капитана зад щурвала с приятелчето Грубър от едната му страна. Двамата бяха погълнати от работата си и не обръщаха внимание на драмата, която се разиграваше отдолу. Яхтата сега бе поела курс североизток, успоредно на Лонг Айлъндскня Саут Шор. Естерхази се запита къде отиваха – Фалконър със сигурност беше добре осведомен по въпроса.

— Хубаво – каза Фалконър, обръщайки се наперено към Пендъргаст. Пъхна оръжието си в кобура и извади армейския нож от ножницата. Застана пред агента, поглади ножа на слабата светлина, попила острието, коленичи, след което прободе Пендъргаст с върха му и прокара тънка резка надолу по бузата. Бликна кръв.