Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

— Ето че вече имаш хайделбергски белег от дуел, точно като дядо ми. Прекрасно.

Червенокосата жена гледате, на лицето й се бе изписало жестоко предчувствие.

— Виждаш ли колко е остро? – продължи Фалконър.

— Но тази острота не е за теб. А за нея.

Той направи няколко крачки и застана над Констанс, и като си играеше с ножа, й заговори:

— Ако той не отговори на въпросите ми честно и изчерпателно, ще те заколя. И то по болезнен начин.

— Няма да каже и дума – отвърна Констанс, гласът й беше слаб, но решителен.

— Ще го направи, когато започнем да разпенваме водата с парчета от тялото ти.

Тя го гледаше втренчено. Естерхази беше изненадан от това колко малко страх вижда в очите й. Това бе едно плашещо човешко създание.

Фалконър се ухили приятелски и се обърна към Пендъргаст.

— Малкото ти издирване, за което научихме съвсем скоро, беше във висша степен поучително. Например, доскоро си мислехме, че Хелън е била мъртва през всичките тези години. Ти ни беше от голяма помощ, доказа ни, че е все още жива.

Естерхази усети, че кръвта му изстива.

— Прав ли съм, Джъдсън?

— Не е истина – каза той със слаб глас.

Фалконър махна с ръка, сякаш това бе някаква незначителна дреболия.

— Така или иначе, ето първия въпрос: какао знаеш за нашата организация и откъде го научи?

Но Пендъргаст не отговори. Вместо това се обърна към Естерхази с необичайно съчувстващо изражение.

— Ти си следващият, разбираш, нали?

Фалконър отиде до Констанс и хвана ръцете й, привързани към стълба. Взе ножа си и проряза бавно и дълбоко палеца й. Тя потисна вика си и обърна главата си на другата страна.

— Следващия път отговаряй на въпросите ми.

— Не говори! – каза Констанс дрезгаво, без да поглежда назад. – Не казвай нищо. И без това ще ни убият.

— Не е истина – възрази Фалконър. – Ако той говори, ще те оставим жива на брега. Той не може да спаси собствения си живот, но може да запази твоя.

След това се обърна отново към Пендъргаст.

— Отговори на въпроса.

Специалният агент започна да говори. Разказа накратко как е открил, че пушката на съпругата му е била заредена с халосни патрони и е осъзнал, че това означава, че е била убита в Африка преди дванайсет години. Говореше бавно, отчетливо и напълно безизразно.

— След което си отишъл в Африка – каза Фалконър – и се открил нашия малък заговор да се отървем от нея.

— Вашия заговор? – Пендъргаст се замисли над думите му.

— Защо говориш? – попита Констанс внезапно. – Мислиш, че ще ме пусне да си отида? Разбира се, че не. Спри да говориш, Алойзиъс – така или иначе и двамата сме мъртви.

С лице, пламнало от възбуда, Фалконър се пресегна надолу, хвана ръката й и прокара отново острието на ножа по палеца й, този път много по-дълбоко. Тя направи гримаса и се сви от болка, но не извика.

С ъгълчето на окото си Естерхази си отбеляза, че Шулц и Цимерман са прибрали пистолетите в кобурите си и се наслаждават на шоуто.

— Недей – каза Естерхази на Фалконър. – Ако продължиш така, той ще спре да говори.

— Върви по дяволите, знам какво правя. В този бизнес съм от години.

— Не го познаваш.

Но Фалконър беше спрял. Той вдигна окървавения нож, размаха го пред лицето на Пендъргаст и изтри кръвта в устните на агента.

— Следващия път палецът й си заминава. – Той се усмихна жестоко. – Обичаш ли я? Предполагам, че да. Млада, красива, смела: кой не би я обичал? – Той се изправи и бавно обиколи палубата. – Чакам, Пендъргаст. Продължавай.

Но Пендъргаст не продължи. Вместо това той гледаше Естерхази напрегнато.

Фалконър спря обиколката си и наклони глава на една страна.

— Хубаво. Винаги спазвам обещанията си. Шулц, дръж здраво ръката й.

Шулц хвана ръката на Констанс, когато Фалконър размаха заплашително ножа. Естерхази виждаше, че той наистина ще отрежа палеца й. А ако го направеше – нямаше връщане назад – нито за Пендъргаст, нито за него.

— Един момент – обади се Естерхази.

Фалконър спря.

— Какво?

Естерхази бързо отиде до него и се наведе към ухото му.

— Има нещо, което пропуснах да ти кажа – промърмори той. – Нещо, което трябва да знаеш. Много е важно.

— По дяволите, в момента правя друго.

— Иди към релинга. Не бива да чуват. Казвам ти, става въпрос за нещо изключително важно.

— Моментът да ме прекъснеш е адски неподходящ! – промърмори Фалконър и садистичната му усмивка отстъпи място на недоволство.

Естерхази го поведе към перилата на левия борд и после малко назад. Погледна нагоре: гледката от мостика и предната палуба беше блокирана.