Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

Констънс се поколеба.

— Моят, искам да кажа нашият, син е под грижите на монасите в Гсарлиг Чонг. Не мога да измисля по-добро място за него.

— Съгласен съм. Засега, защото обстоятелствата могат да се променят.

— Що се отнася до Тристрам, съобщено му е за изчезването на неговия баща и предполагам, че когато смъртта му бъде официално обявена, ще научи за това. Засега е в училище интернат, но сигурно можем да станем негови попечители в подходящ момент.

— Чудесен план. Толкова малко знам за единствения жив син на моя брат, че чакам с нетърпение да се запозная по-отблизо с него. Довиждане засега. – Повдигна ръката й към устните си, но тя кротко я издърпа. Той, изглежда, нямаше нищо против. – До шест в библиотеката.

Тръгна си, а тя остана във всекидневната, вперила поглед навън към морето.

Слънцето вече беше изчезнало зад хоризонта и от водата сякаш се издигаше топъл сумрак.

Констънс огледа трите помещения на свое разположение и избра обърнатото на изток с гледка към малките ненаселени островчета, за да се възползва от изгряващото слънце. Не й отне много време да разопакова багажа. Никоя от дрехите й не беше дори малко подходяща за Флорида. Беше взела много малко неща от замъка на „Ривърсайд Драйв“ и нищо за спомен от Алойшъс, защото това само щеше да й причинява болка.

Влезе в библиотеката в шест и спря на вратата, защото остана без дъх.

Диоген, който седеше в кресло с висока облегалка близо до малък огън, стана от мястото си.

— Работих здраво, за да направя помещението приемливо за теб. То е сърцето на къщата.

Констънс пристъпи вътре. Пространството, високо два етажа, беше разкошно. Подът беше покрит с персийски килими, стените, затрупани с книжни лавици, към които водеше букова стълба, плъзгаща се по медна релса. Имаше и камина от червен мрамор. Вместо с книги една от стените беше покрита с малки картини, струпани една до друга в стила на ателиетата от XIX век. Далечният ъгъл беше зает от прекрасно боядисан и инкрустиран клавесин.

— Какъв красавец – измърмори Констънс, докато се приближаваше към инструмента.

— Клавесинът е изработен от флорентинския майстор Винченцо Соди през 1780 година. Има двойни пера [35] В клавесина струните се дърпат, а не се удрят с чукчета както е при пианото. – Б.пр. с покритие от мека и твърда кожа по подобие на клавикорда [36] При клавикорда струните се удрят от малки остриета, наречени тангенти. Оттам и тангентно пиано. – Б.пр. . Звукът е прекрасен.

— Нямам търпение да посвиря на него.

— На лавиците ще намериш всички твои любими книги в редки издания и много, много нови заглавия, с които да се запознаеш. Заглавия, пълни с красота и хрумвания като „Малкия молитвеник“ на Наполеоне Верга [37] Италиански художник, известен със своите илюминирани ръкописи. – Б.пр. на велен [38] Най-хубавият пергамент. – Б.пр. – най-близкото подобие до илюминиран ръкопис от деветнайсети век, което човек може да намери. Или прекрасните редки цветни гравюри на дърво от Тийг [39] Вайълет Тийг (1872-1951) – австралийска художничка. – Б.пр. и Рийд [40] Джералдин Рийд (1874-1943) – австралийска художничка. – Б.пр. – „Нощта пада в Тай Трий“ [41] Първата книга с цветни гравюри на дърво в Австралия. Разказва историята на едно семейство зайци в Тай Трий – градче в Северната територия на страната. – Б.пр. – и това са само две от заглавията. Ах, да не забравяме картините! Както вече вероятно си разпознала, те са от Бронзино [42] Аньоло Бронзино (1503-1572) – италиански живописец маниерист. – Б.пр. , Понтормо [43] Джакомо Понтормо (1494-1557) – италиански живописец, един създателите на маниеризма. – Б.пр. , Ян ван Ейк, Питер Брьогел Стария и Пол Клее.

Диоген правеше пируети почти като танцьор и сочеше ту насам, ту натам.

— В ъгъла ще намериш редица музикални инструменти. А в тези шкафове има игри, карти и пъзели, шах и го. А постройката в другия ъгъл е кукленска къща от епохата на крал Едуард.

Тя беше огромна и сложна, дело на почти магически майсторлък. Констънс отиде при нея. Беше прелестна – точно такава, каквато би се радвала да има като малко момиче, и докато я проучваше, усещането й за несигурност и физическо изтощение изчезна. Не можеше да не се почувства омаяна.

— Ела да се насладим на шампанското.

Той се настани в кресло пред огъня. След залеза на слънцето вечерта беше станала леко хладна. Отново я обхвана съкрушително усещане за нереалност, като го гледаше седнал в кожено кресло с висока облегалка да се усмихва с удовлетворението на домашар, докато вади бутилката шампанско от сребърната кофа с лед и налива две чаши. После й подаде едната.