Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

Сега, когато наближаваха своята цел, в Диоген настъпи промяна. Той, който не беше речовит, стана много общителен, дори може да се каже приказлив. Лицето му, обикновено стегнато от някаква маска, сега се изглади и отпусна, а изражението му стана почти замечтано. Много странна промяна в обичайно напрегнатото му, предпазливо държане. Вятърът рошеше късата му рижа коса, а очите му бяха присвити и вперени напред. Като Петру Лупей, носеше контактни лещи, които прикриваха светлите му очи, но Констънс в един момент забеляза, че ги е свалил, връщайки им нормалното двуцветно състояние. Беше отстранил и боята от косата си. Брадичката му а ла Ван Дайк отново бе започнала да расте. Променил се беше и начинът му да се движи и говори, превръщайки го физически в онзи Диоген, когото тя помнеше отпреди четири години. Психически обаче беше различен, не така остър, нито толкова арогантен и жлъчен.

— Вдясно – каза той, а ръката му се отдели от хромирания щурвал към грозд малки острови, покрити с ниски палми – са островчетата, наречени Ратълснейк Лъмпс.

Констънс се вторачи в тази посока. Слънцето беше ниско над хоризонта вляво от нея – голямо жълто кълбо, което хвърляше ослепителна пътека по водата и оцветяваше малките острови в златисто. Накъдето и да погледнеше, виждаше ниски острови, ненаселени и диви. Тя не познаваше островите Кий във Флорида и не бе очаквала тяхната спокойна красота и тропическо усамотение. Морето беше плитко и Констънс можеше да вижда как дъното прелита под тях. Диоген управляваше спокойно моторницата, защото очевидно познаваше добре виещите се канали.

— Малкото островче вляво се нарича Хепи Джек, а този пред нас Пъмпкин Кий.

— А Халсиън?

— Скоро, скъпа. Съвсем скоро. Големият остров вдясно, почти изцяло покрит с мангрови дървета, се казва Джонстън Кий.

Той завъртя щурвала и моторницата леко зави наляво, поставяйки ги срещу залязващото слънце, докато отминаваха Хепи Джек вляво и Джонстън вдясно.

— Този право пред нас е Халсиън Кий.

Тя видя отвъд Джонстън голям остров с четири по-малки до него. Докато лодката го наближаваше, се разкри дълъг плаж с нисък пясъчен нос в единия край, а до него покривите на голяма къща. По-ниската част на острова, която обхващаше две трети от общата площ, бе покрита с мангрови дървета. Островчетата, струпани в грозд, бяха целите в мангрови дървета. Някои имаха малки плажове откъм морето. От големия остров се простираше дълъг кей, в чийто край имаше беседка.

Диоген вкара леко лодката там, където кеят образуваше L. Извади кранците, превключи двигателя на заден ход за миг и моторницата спря. Изгаси двигателя, скочи на кея, върза я и протегна ръка на Констънс. Тя я хвана и стъпи на избелелите от слънцето дъски.

— Добре дошла – каза Диоген. Протегна се към задния багажник на моторницата и извади нещата й. – Мога ли да кажа „добре дошла у дома“?

Констънс се спря за миг на кея и вдиша въздуха. Той беше богато наситен с аромата на морето, а слънцето залязваше зад палмите, които опасваха брега. Вдясно от нея, отвъд скупчените безлюдни островчета, се простираше големият залив.

Два тромави пеликана стояха един до друг върху колоните в другия край на кея.

— Скъпа, много си мълчалива.

— За мен всичко това е ново. – Тя отново вдиша и се стегна, опита се да прогони усещането, че е чужденец, навлязъл в непозната и опасна територия. За кратко се зачуди дали не е направила най-голямата грешка в своя живот, за която горчиво ще съжалява. Но не, трябваше да продължи напред, без да поглежда назад.

— Разкажи ми за острова – каза тя.

— Халсиън Кий има площ около девет акра – отговори Диоген, докато крачеше бавно по кея с багажа й в ръка. – Шест от тях са покрити с мангрови дървета, а останалите с палми. Има пясъчни плажове и ей онзи пясъчен нос, който е необичаен за островите.

Докато крачеха по кея, двата пеликана разпериха криле, замахаха тежко и излетяха. Щом стигнаха края на кея, Констънс последва Диоген по една дъсчена пътека над брега през групичка мангрови дървета, която неочаквано се отвори към голям терен, покрит с бял като захар пясък, над който хвърляха сенки множество кралски палми, издигащи се над пищни градини. В средата на този открит терен се издигаше голяма двуетажна къща във викториански стил, боядисана в бяло. И двата етажа бяха заобиколени от всички страни с веранди. Беше просторна къща с островърхи покриви и фронтони, които блестяха под лъчите на залязващото слънце.