Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

— Сякаш изпитва силна болка – предположи доктор Лебронк с напрегнат тон.

— Как е възможно? – началникът на затвора изруга под нос. После се обърна към Диоген.

— Какво става?

— От моя страна нищо извънредно. Готвя се да вкарам калиевия хлорид.

— Побързайте – нареди началникът.

Диоген натисна бавно и внимателно буталцето на третата спринцовка, чието съдържание щеше да предизвика парализа, спиране на сърцето и смърт. Предвид неразрешените вещества, вкарани във вените му, престъпникът може би страдаше повече от обичайното. Вероятно много повече от обикновено. Но беше много важно реколтата на Диоген да бъде колкото може по-прясна.

Буталцето стигна до края. Сега вече беше само въпрос на време. Диоген гледаше на монитора как сърдечната дейност започна неизбежно да забавя, докато Лушъс Гери се бореше немощно, зяпаше за въздух и гъргореше, очевидно в болки въпреки успокоителното и парализиращото вещество.

Така свършва светът. Така свършва светът. Диоген си пое толкова дълбоко дъх, че потрепери и потисна Стария глас. Бяха нужни цели дванайсет минути, за да спре напълно сърдечната дейност.

— Свърши – каза той оживено и се дръпна от монитора.

Началникът и затворническият лекар се спогледаха. Диоген забеляза, че и на двамата лицата са посивели. Осъденият беше умрял от грозна, протяжна и болезнена смърт. Той изпита презрение към тяхната слабост и лицемерие.

Началникът си пое дълбоко дъх и се съвзе.

— Чудесно – каза той. – Доктор Лейланд, бихте ли потвърдили, че обектът е издъхнал, и подписали смъртния акт?

Диоген кимна. Отдръпна се от монитора и извади няколко неща от лекарската си чанта, връщайки спринцовката си в нея. След това влезе в „стаята на смъртта“. Пердетата пред еднопосочните стъкла отново бяха дръпнати. Служители вече извеждаха членовете на семейството, а официалните свидетели щяха да подпишат документите. Той отиде до трупа на Лушъс Гери. В агонията си мъжът се беше борил с все сили срещу кожените каишки, за което свидетелстваха ожулените и кървящи китки и глезени. Диоген извади иглата от кубиталната вена и я изхвърли в кошчето за медицински отпадъци. Светна с фенерче в очите на Гери и потвърди, че зениците му са неподвижни и разширени. След това не погледна вече лицето на трупа: неприятното му изражение плюс дебелото парче стърчащ от устата език – като сладолед на клечка с цвят на патладжан, с големи, пълни с кръв папили като след отравяне с морски костенурки – му бяха противни. Вместо това се зае методично да следва стъпките, за да потвърди смъртта. Стисна трапецовидния му мускул, за да се увери, че няма реакция на болката, провери цвета на кожата, забеляза, че няма следи от дихателни усилия. Постави пръст на сънната артерия, за да провери наличието на пулс и не откри такъв. Използва стетоскоп за гърдите на трупа и около две минути се ослушва да долови дишане и сърдечни тонове. Нищо не се чуваше: Лушъс Гери беше мъртъв като пън. Отстъпи назад, обърна се и с облекчение бързо се отдалечи от трупа, защото по време на екзекуцията Гери си беше изпразнил червата.

Излезе от стаята за екзекуции и съобщи на началника и Лебронк онова, което беше установил. След това попълни нужните документи, завършвайки с датата и часа. Сега вече всичко беше направено, като се изключи онова, което за него беше най-важно.

Знаеше, че на паркинга пред блока на смъртниците вече чака хладилен бус. Той щеше да тръгне преди него за кабинета на окръжния патолог. Сбогува се с началника и доктор Лебронк. И двамата още изглеждаха малко разтърсени от проточилата се смърт на Гери. Това се стори забавно на Диоген: от една страна, не им беше хрумнало, че същият лекар, който инфузира фаталния коктейл от лекарства на Гери, ще бъде едновременно – нещо твърде необикновено – и съдебният лекар, обявил го за мъртъв, и патологът, който ще проведе аутопсията. В резултат нужните за съхраняването на свежестта на трупа консерванти, които му беше влял, нямаше никога да бъдат открити в кръвта на покойника. Разбира се, не беше казал на Констънс, че освен патолог е и палач, защото това само щеше излишно да я разстрои.

След пет минути вече беше излязъл от затвора и потегли към Лабел, административния център на окръг Хендри, където се намираше и службата на патолога. Хвърли поглед на югоизток към Маями. Докато моята малка, докато моята красавица спи. В багажника на наетата кола, освен елегантния костюм, бързо действащата боя за коса и цветните лещи за самоличността му на Петру Лупей имаше и специален медицински контейнер за пренасяне на органи или човешки тъкани за спешната им употреба при трансплантации. В момента той беше празен.