Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

Целта на тези му действия беше да получи неограничен достъп до различни институции, съоръжения и лекарства, нужни за съответните му занимания – например отърваването от трупове, чието съществуване можеше да се окаже застрашително в даден момент. Макар да бе зарязал това хоби, аватарът на доктор Уолтър Лейланд отново щеше да се окаже полезен.

Щатският закон във Флорида позволяваше на осъдените на смърт затворници да изберат метода на своята екзекуция: електрически стол или смъртоносна инжекция. Лушъс Гери беше избрал инжекцията. Това правеше нещата по-лесни за Диоген.

Когато се приближи към главния вход на Щатския затвор на Флорида в Пахоки, ограден от редици евтини зелени палми, беше осем без четвърт вечерта. Носеше тъмен костюми и останалите елементи на дегизировката: прошарена коса, кафяви контактни лещи и памучни подплънки в бузите, които бяха нужни за съживяването на доктора по медицина Уолтър Лейланд. На пътническата седалка до него лежеше лекарската чанта, а белегът на бузата му беше грижливо замаскиран със сценичен грим. Брадата вече я нямаше, защото Петру Лупей и доктор Лейланд бяха гладко избръснати. Показа документите си на пазача, който ги сравни със списъка в компютърния терминал на караулното помещение.

— Добре дошли отново, доктор Лейланд. Отдавна не съм ви виждал.

— Бях в чужбина. Епидемията от ебола.

Пазачът кимна, а по лицето му се изписа смущение.

— Докторе, предполагам, че знаете къде да отидете и няма нужда да ви показвам?

Диоген наистина знаеше къде да отиде.

Работата на патолога на окръг Хендри беше да аутопсира труповете на екзекутираните престъпници и да подписва техните смъртни актове. Другото по-рядко задължение на патолога беше сам да поставя смъртоносните инжекции, когато щатският палач не е на разположение. Преди няколко години, когато един осъден на смърт затворник беше изразходвал своите обжалвания и бе включен в плана на екзекуциите, окръжният патолог, някой си доктор Колфийтър, беше помолил Диоген, който по това време пребиваваше в Клюистън в самоличността си на Уолтър Лейланд, да му асистира в „стаята на смъртта“ като консултант патолог.

Това беше развитие, което при създаването на самоличността на Лейланд Диоген не бе имал предвид. Беше доволен да окаже поисканата услуга, благодарейки за капризите на съдбата, подхвърлила му този възможност, която той никога не би могъл да нагласи.

Опитът се беше оказал крайно интересен. За първи път Диоген участва законно в смъртта на друго човешко същество с насърчението и помощта на държавата. След това той изрази готовността си да помага на доктор Колфийтър, ако има нужда от неговите умения. През следващите години участва в още три екзекуции, в две от тях непосредствено.

Тази вечер обаче както щатският палач, така и доктор Колфийтър бяха възпрепятствани да участват в смъртта на Лушъс Гери. Палачът беше извикан заради извънреден случай в семейството, а доктор Колфийтър имаше симптоми на апендицит – разбира се, и двете произшествия бяха нагласени от Диоген. Затова властите във Флорида, както винаги настояващи екзекуцията да бъде извършена навреме, бяха потърсили услугите на доктор Уолтър Лейланд.

Доктор Лейланд остави наетата кола в паркинга за служители, след това мина край будката на охраната и влезе в същинския затвор. Районът на смъртниците беше отделна част в блока с техните килии и включваше помещението за екзекуции. Тук охраната не беше толкова строга, като се има предвид колко много цивилни – хора от медиите, семействата на жертвата и осъдения – минаваха през тази врата. Провериха отново документите на Диоген на един вътрешен пост и го пуснаха първо през една, после през втора стоманена врата. Помещението за смъртоносните инжекции беше вдясно, а това с електрическия стол – вляво. Диоген пое по десния коридор.

Във Флорида екзекуциите минаваха като по часовник. Той провери своя. Сега осъденият вече е изял последната си вечеря. Бил посетен от началника на затвора и ако е поискал – от свещеник. Вече е съблякъл дрехите си и е облякъл болнична нощница.

Вероятно лекарят на затвора доктор Лебронк точно в този момент закача ЕКГ електродите за гърдите на Лушъс Гери.

Диоген мина край двете отворени врати на мястото за зрителите. Роднините на жертвата и роднините на осъдения имаха отделни помещения за гледане. Забеляза, че в помещението за роднините на жертвата вече има десетина човека, докато това за близките на осъдения беше празно.