Линкольн Чайлд - Обсидиановата стая

Но най-странното от всичко беше на каква сцена бе попаднал Д’Агоста, след като беше влязъл в замъка малко след осем тази сутрин? В неговото описание на случилото се нямаше смисъл.

Бяха възможни два сценария. Първият, че Диоген е бил хванат в момента на отвличането на Констънс с цел отмъщение, насочено срещу нея, срещу него или срещу двамата. Обаче нейното поведение, облекло и постъпки, както ги описа Д’Агоста, не се вписваха в този сценарий.

Вторият сценарий… онзи, в който най-добре се вписваха фактите… беше прекадено перверзен, прекадено ужасен, за да го има предвид.

Той изведнъж излезе от своята замисленост и се впусна да действа. Изхвръкна от стаята и започна напрегнато и методично да претърсва замъка. Качи се на криволичещия таван и оттам започна внимателно, но бързо да обикаля сградата, спускайки се надолу в търсене на информация. Каквато и да е информация, която би му помогнала да разреши загадката на празната къща. Съзнанието му се беше фиксирало върху факта, че дори в момента часовникът тиктака, отброявайки времето на нейната неизвестна съдба…

Шестнайсет часа по-късно беше в мазето под мазето, седнал на библиотечното бюро в малкия апартамент на Констънс. Сега разбираше много от случилото се. Най-важното беше, че това е мястото, където тя беше живяла през последните може би две седмици. На плота пред него бяха подредени четири неща: книга с любовни стихове от Катул с бележка в празното поле, написана с прекадено познат почерк; ръкописен нотен лист, посветен на Констънс; тибетска т’ангка картина, в чийто център беше образът на дете бог, чиито черти – отново – му бяха обезпокоително познати.

Пендъргаст изпадна в неизпитвано досега вцепенение. Беше стигнал до едно заключение: Констънс бе отстъпила на изтънчено, неумолимо и красиво проведено целенасочено ухажване.

Беше необяснимо, че от всички хора точно тя би могла да бъде заблудена, измамена и спечелена от подобна кампания. Въпреки това всички доказателства сочеха, че се е случило.

Пендъргаст трябваше да признае, че макар да имаше необикновени прозрения относно престъпната страна на човешката природа, често се оказваше в небрано лозе, ако трябва да разбере жена и сложността на интимните отношения. А от всички жени, които беше познавал, Констънс с нейните силни, буйни страсти беше най-неразбираемата.

Пендъргаст огледа помещението, тялото му изпадна в летаргия след часовете на непрестанна дейност, а бледите му очи проблясваха, когато се спряха отново върху четирите предмета на бюрото. Все още му се струваше невъзможно.

Осъзна, че има един начин да се увери. Свали якето и без да ги докосва, уви грижливо в него нотния лист и книгата със стихотворенията на Катул. След това стана и след като взе една четка за коса от спалнята на Констънс, се върна обратно в основната библиотека.

Отвори лаптопа, който беше скрит зад един от дървените панели, влезе в обезопасената страница на Нюйоркското полицейско управление, логна се в базата данни с пръстови отпечатъци, издири поредица латентни пръстови отпечатъци на Диоген, свалени, когато го издирваха за отвличане и кражбата на диамант, известен като Сърцето на Луцифер.

С отпечатъците на Диоген на екрана, той намери портативен дактилоскопски комплект с дактилоскопска прах и прозрачно желатиново фолио за вземане на отпечатъци. Напраши нотния лист и томчето на Катул. Успя да свали два комплекта различни латентни отпечатъци. Един от тях принадлежеше на Диоген.

Пръстовите отпечатъци на Констънс Грийн ги нямаше в нито една официална или неофициална база данни. Пендъргаст свали единичния комплект отпечатъци, които намери върху четката за коса, проучи ги, сравнявайки ги с отпечатъците от нотния лист и книгата. Съвпадаха. Доказателство, че Диоген, а не някой друг беше ухажвал Констънс, докато Пендъргаст е бил затворник на борда на контрабандисткия кораб.

Оставаше още един тест. Пендъргаст се страхуваше да го проведе.

Той дълго остана седнал в притъмнялата библиотека. Най-накрая отново влезе в базата данни на Нюйоркското полицейско управление и намери поредицата пръстови отпечатъци, които полицията беше взела от вазата от времето на династията Мин, която беше разбита в тила на Д’Агоста.

Той познаваше добре вазата. Беше рядка и крехка. Ударът с нея може да замае човек, но не и да го убие. Полицейските снимки разкриваха, че тя е разбита на множество парчета: гърлото, шийката, дръжката, нежното тяло. Само част от вазата – нейната основа – беше здрава.